romanticism

Някои предмети на човешкото размишление привличат – било защото има нещо в самите тях, било защото има нещо у нас самите – към все по-задълбочено размишление, и колкото повече се отдаваме на това привличане и се изгубваме в тях, толкова повече те се превръщат в един единен предмет, който ние – в зависимост от това дали го търсим и намираме в себе си, или извън себе си – характеризираме като природа на нещата или като определение на човека. Други предмети вероятно никога не биха привлекли вниманието ни, ако в свещена самота посвещавахме наблюдението си изключително и единствено на този предмет на всички предмети и ако не се намирахме във взаимоотношения с други хора, едва от общуването с които да изникват подобни отношения и понятия за отношения, които при по-внимателна рефлексия да се разгръщат и разпластяват до предмети на размишлението, т. е. включително тук да следват тъкмо противоположния ход на нещата.

There was a fierce controversy in Russian literary studies as to whether it is justified to speak of a romantic discourse in Pushkin’s poetry in the early 1920s (1819–1824) and what caused it, provided that there was no major social cataclysm to unleash the relevant conceptual  direction  in  literature.  It  missed  something  particularly  important: the Greek uprising of 1821, echoed among all Balkan nations, and the increased  fascination  with  Byron’s  rebellious  poems  (a  kind  of  “import” of Byronism) demonstrated by the first poet of Russia. How the ideas of “Megali Idea” and “Eteria” reflect on the strengthening of the Greek (rebellious) theme and the appearance of the Bulgarian hero in Pushkin’s work, and in a sense provoke the Decembrist revolt in late 1825, will be discussed with examples from his lyric poetry and prose, outlining an overall paradigm in the poet’s existential turn and his attitude to freedom.

This article focuses on critical texts, including Ludmil Stoyanov’s, in “Hiperion” journal. The writer’s complex and contradictory transition from individualism and ultimate aesthetics to a new type of humanism, democracy and social engagement is considered. Stoyanov defines the new direction as neo-romanticism, but according to author’s thesis it can also be described as neo-pantheism.