Елизария Рускова

ruskova-282x320.png
  • ИМЕ: Елизария Рускова
  • ИНСТИТУЦИЯ
    Софийски университет „Св. Климент Охридски“
  • ДЪРЖАВА
    Bulgaria
  • Елизария Рускова (1956) е д-р, хоноруван асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава скандинавска драма, театър и филм в Катедрата по германистика и скандинавистика. Научните й интереси са в областта на модерната българска и европейска драма, поетиката и естетиката на модернизма и авнгарда в драмата, литературната и театрална периодика. Автор е на изследвания, посветени на рецепцията на скандинавската драма в България, на сравнителни анализи на ранномодерната скандинавска и българска драма, както и на изследвания на българската и европейска драма в по-общ контекст. Съавтор е на „Книга за сп. "Златорог" (1920–1943)“ (2020, в съавт.). Редактор на няколко научни сборника. Води университетски спецкурсове върху взаимодействието литература–театър в Театрален колеж „Любен Гройс“.


07/19/2022

Мариета Иванова-Гиргинова
Елизария Рускова

Исторически прототипи, архетипи и мистика в българската модерна драма от първите три десетилетия на ХХ век

  • РЕЗЮМЕ

    Статията изследва функционирането на понятия като исторически прототип, архетип и мистика в драматургичните текстовете на Антон Страшимиров („Свети Иван Рилски“, 1911), Константин Мутафов („Омуртаг хан“, 1924), Людмил Стоянов („Томирис“, 1921), Николай Райнов („Имало едно време…“, 1923) и Боян Дановски („Йоан Владимир“, 1924). Пиесите интерпретират в съвсем произволен план исторически личности, факти и събития от средновековна България. Новият тип протагонист в тях е сложно моделиран между исторически унаследеното като памет и факти, като културен архетип и като самоопределящ се модерен субект. В статията се търсят отговорите на няколко основни въпроса: как българският драматург обработва историческите факти, защо подменя документираното, реално-историческото с мистично-легендарното, приказното, фантазното и дори сюрреалното; кое задвижва художествената рефлексия и провокира мистифицирането на историческия наратив, създаването на широка мрежа от културни асоциации и отключването на архетипни и митологични модели. Отговорът на тези въпроси показва, че историческата тематика дава необходимия тласък за модернизиране на българската пиеса през първите три десетилетия на ХХ в. чрез използване на принципа на естетическия синкретизъм.

    ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ