IN MEMORIAM ROUMEN SHIVACHEV

Предлагаме на вниманието на научната общност блок материали, подготвени в памет на литературоведа доц. д-р Румен Шивачев (1958–2022). Чрез него ние, колегите на учения от Института за литература на БАН, бихме искали не само да засвидетелстваме своето отношение към преждевременно напусналия ни колега, но и да отдадем дължимото към неговото научно творчество, като синтетично го представим пред научната и културна общественост.

The article is in honour of the literary critic R.Shivachev (1958–2022). It is an overview of his research contribution. A special accent is given to his works in the field of literary source study. Three books about the legacy of Dr. K. Krastev are in the focus of the article. As a conclusion a specific trait of the Shivachev's approach is figured out. His research starts from study of the written sources, then moves to concept summary and finally to particular literary study.

The article is a scrupulous review of the latest book by Assoc. Prof. R. Shivachev Perspectives Towards Early Modernity: Psychologism and Symbolism. Chapter by chapter the main author’s ideas are traced and analyzed. But the article has the ambition to transcend the review genre. By stepping on the concrete subject, the theoretical problem of the relationship between the method and its object is posed: when the method imperceptibly begins to emancipate itself from its object and sounds as an object in itself: the analysis of a certain work as a way to reveal the possibilities of the method. The bottom line: studies like this demonstrate the stand-alone va-lue of literary theory. Stopping it from being a servant of literature, an operational toolkit, and turning into an eim in itself, into full-fledged creativity.

Заявената в заглавието позиция на символа „между“ съвсем не означава, че изкуството стои на една страна, а науката в противоположната. Нямам предвид и някакво строго разграничение на самия символ като функционално автономна област или комплекс. Даже допълнително ще уточня, че в случая имам предвид само художествената литература, тъй като писмеността изобщо представлява литература, а тя се отнася както за „Фауст“, така и за Общата теория на относителността или за аксиомите и геометрията на Евклид. Струва ми се, че такава всеобхватност на символа е непостижима и за най-развития писмен език. Затова в изследването си „Ракурси към ранната модерност. Психологизъм и символизъм“ се ограничавам с художествената литература, и то само с поезията.