Silvia Nikolova

The article examines the ways in which the novel Dilettante (1926) and the short story “Rudeness” (1923) by Ch. Mutafov dialogize with each other through the problematics of the lover’s discourse. An attempt is made to illuminate the encounters and divergences between the two works on issues of inter-sexual relationships. The figure obscene by R. Barthes, drawn from his A Lover’s Discourse: Fragments, and the sociological concept plurality, proposed by the native art critic and essayist Kiril Krastev, play a significant role. The work is divided into three main parts. They correspond accordingly to the possibilities presented in Dilettante, which organize the book purely formally, but also conceptually, and through which we can think of one or another text as a work-amplifier or a work-explicator for another (according to R. Kolarov’s theory).

В последните семинарни занятия по „Литература на Българското възраждане“ симптоматично пролича овладяното, ала заразително пристрастие на Сирма Данова към мястото на Паисий Хилендарски като особен вид конструктор или по-точно – около което се фокусираше нейният изследователски интерес – субстрат на терена на националната културна идентичност. Тогава не знаехме, че привилегироването на този въпрос е свързано с актуалната ѝ научна работа, не си давах- ме сметка, че този труд ще бъде нейната лебедова песен.