Силвия Николова

Статията разглежда начините, по които романът „Дилетант“ (1926) и разказът „Грубости“ (1923) на Ч. Мутафов диалогизират помежду си през проблематиката на любовния дискурс. Прави се опит за осветяване на засрещанията и разминаванията между двете произведения по въпросите на междуполовите взаимоотношения. Смислопораждаща роля носят фигурата неприличие на Р. Барт, извлечена от неговите „Фрагменти на любовния дискурс“, и социологическият концепт множественост, предложен от родния изкуствовед и есеист Кирил Кръстев. Работата е разделена на три същински части. Те съответно отговарят на представените в „Дилетант“ възможности, които чисто формално, но и концептуално организират книгата и през които можем да мислим единия или другия текст като творба усилвател или творба експликатор за другия (според понятията на Р. Коларов).

В последните семинарни занятия по „Литература на Българското възраждане“ симптоматично пролича овладяното, ала заразително пристрастие на Сирма Данова към мястото на Паисий Хилендарски като особен вид конструктор или по-точно – около което се фокусираше нейният изследователски интерес – субстрат на терена на националната културна идентичност. Тогава не знаехме, че привилегироването на този въпрос е свързано с актуалната ѝ научна работа, не си давах- ме сметка, че този труд ще бъде нейната лебедова песен.