Статията разглежда структурната връзка между Кантовата философия и жанра на готическата литература, с оглед на формирането на модерната идея за субект. Парадоксът на Кантовата идея за възвишено разкрива сляпото петно на Субекта: Разумът не (може) да знае самия себе си. Феноменът е ноумен в самата си сърцевина, доколкото екзистенциалното условие не подлежи на обективиране, защото понятието за съществуване предполага неотделимостта на субекта от обекта. От тази гледна точка появата на фигурата на готическия Двойник е неотделима от появата на самата категория субект. В крайна сметка, Субектът е Двойникът. Двойничеството е онтологическа структура, определяща за Модерността – двойникът е матрицата на рефлексивността, а следователно на Разума и на Субекта. Тази експериментална хипотеза е разработена чрез съпоставката на идеите за природен детерминизъм и висша необходимост на Имануел Кант и Хауърд Филип Ловкрафт.
Непонятният двойник и изобретяването на субекта, или Кантовата готика
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯНов български университетEMAILДЪРЖАВАBulgaria
Боян Манчев (София, 1970) е философ, доцент в Нов български университет (от 2001) и професор в Берлинския университет за изкуства (от 2011); гост-професор в Университета Холинс (от 2014) и Директор на програма и бивш вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010). Работи в полето на онтологията, философията на изкуството и политическата философия, разработвайки проекта за модална онтология. Автор е на петнайсет книги на български, френски, английски и италиански език, между които: „Свобода въпреки всичко. Свръхкритика и модална онтология“ (София, 2021), „L’altération du monde“ (Paris, 2009; прев. на японски 2020), „Новият Атанор. Елементи на философската фантастика“ (София, 2019), „Облаци. Философия на свободното тяло“ (София, 2017; англ. изд. 2019), „Логика на политическото“ (София, 2012), „Miracolo“ (Milano, 2011), „La métamorphose et l’instant – Désorganisation de la vie“ (Paris, 2009), „Тялото-Метаморфоза“ (София, 2007), „Невъобразимото“ (София, 2003), както и на близо триста студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, японски, китайски, руски, шведски, сръбски, словенски, арабски и други езици. Член на редакционните колегии на сп. „Критика и хуманизъм“ (София), Lignes (Париж) и Stasis (Санкт Петербург), както и на редакционния съвет на Studia Litteraria Serdicensia (София) и Materiali Foucaultiani (Рим/Париж). Заедно с Ани Васева и Леонид Йовчев е съосновател на творческия колектив „Метеор“.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ