Във фокуса на настоящия анализ е романът на Мопасан „Силна като смъртта“, третиращ темата за художника и в частност за изображението. Предлагаме съдържанието му да се разгледа през призмата на мултиплицирането на отраженията (двойници, повторения, подобия) като опит за поставяне под въпрос на мимезиса. Според нас френският автор представя копия на герои и предмети с различна степен на отклонения от оригинала на отражателен принцип с цел да размие първообраза и да доведе до постепенната му загуба на референциалност. Мопасан пресъздава ситуация, в която мимезисът сякаш се изпразва от съдържанието си, защото се произвеждат толкова много отражения на отраженията, които започват да се заместват едно друго, докато се създаде халюцинаторната картина на свят без възможна трайна репрезентация. Подобна картина е твърде субективна и подкопава самата предпоставка за обективност на изображението, свързана с принципите на реализма и натурализма. Затова подозираме, че Мопасан е част от онези предмодерни творци, които търсят нови форми и похвати без да се откъсват кардинално от класическите такива, и въпреки че осъзнава изхабеността им, именно посредством безбройните повторения, се опитва да ги впримчи в израза на собственото им отрицание.
Мопасан в опит за изчерпване на реалистичната интерпретация – повторения, удвоявания, загуба на референциалност
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯПловдивски университет „Паисий Хилендарски“EMAILДЪРЖАВАБългария
Соня Александрова-Колева е главен асистент в Катедра по история на литературата и сравнително литературознание на Филологическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, където от 2009 г. преподава Антична и западноевропейска литература. Била е дългогодишен преподавател по френски език в УХТ – Пловдив. Докторската си дисертация по сравнително литературознание защитава в Университет Артоа – Франция. Научните й интереси са в областта на сравнителното литературознание, френска литература, история на литературата, културна история и превод. Тя има публикувани много научни статии в България и в чужбина, отпечатани у нас преводи от френски език, и две монографии по темата на дисертационния труд, съответно на български и на френски: „Западноевропейската литературна 1953/54-та година“ (УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2012) и „L'année littéraire 1953-54 dans la littérature européenne“ (Éditions universitaires européennes, Berlin, 2019). Член е на Международната асоциация „Приятели на Андре Малро“ – AIAM, на Академичния кръг по сравнително литературознание АКСЛИТ – България и на Международната асоциация по сравнително литературознание CALIC.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ