В статията се разглеждат възгледите на Димитър Ем. Шишманов за новото място на жената и новото отношение към нея в съществуващата патриархална среда през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Неговите мисли са споделени в драмите му, в публикуваната брошура и изнесените сказки, а са защитени на практика чрез отношението към семейството и съхранените в архива на неговия син – проф. Ив. Шишманов – четиридесет и едно писма до съпругата му.
Баща ми беше феминист преди феминизма
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯПловдивски университет „Паисий Хилендарски“EMAILДЪРЖАВАБългария
Юлия Николова е доцент, доктор по филология, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ по история на българската възрожденска литература и български фолклор с културна антропология. Чела е лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Бургаския свободен университет, в АМТИИ-Пловдив и др. Водила е часове в магистърски курсове по литературна антропология в Пловдивския и в Софийския университет. Автор е на книгите „Сава Радулов“ (1989), „Възрожденски уроци“ (1993, 1996, 2003), „Записки по българска възрожденска литература“ (2004), „Достойно есть. Свищов през деветнадесетия век и първото десетилетие на ХХ век“ (2006, 2008, 2018), „Бащи и синове. Една клонка от свищовския Шишманов род (Димитър Ем. Шишманов, Иван Д. Шишманов, Димитър И. Шишманов) (2022). Съставител и съавтор е и в редица университетски издания. Има над 150 публикации в научната периодика.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ