Текстът разбулва безумния опит на човека да прескочи апостериорно-априорния портал и откъм крайността и непосредствеността на случайно съществуващото да отрича безкрайността на божественото битие. Двама забележителни автори ‒ Фридрих Ницше и Емилиян Станев ‒ поемат по този път и разочароват в своите усилия да утвърдят моралната правота на антихриста, вкл. като стоварват върху себе си тази неблагодарна екзистенциална роля.
„Антихристът“ и „Антихрист“. Два размирни образа на Антихриста
-
ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 259 - 284
Брой страници26Брой преглеждания:
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯЮгозападен университет „Неофит Рилски“ ‒ БлагоевградEMAILДЪРЖАВАБългария
Валентин Канавров (1955, Варна) е професор по история на философията в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград (2006); доктор на философските науки (2003). Сфери на научен интерес: метафизика, история на философията, гносеология. Основни публикации: пенталогия за критическа метафизика, 2003–2020: „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ (2003), „Критически онтологеми на духовността“ (2006), „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер (2011), „Пътища на трансценденталния схематизъм“ (2015), „Трансценденталният път към човека“ (2020).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ