Статията разглежда три сценария на отношението между литература, история и параистория през призмата на три романа: единият е написан преди рухването на социализма, другите два – в постсоциалистическата култура. И трите се обръщат към една и съща историческа епоха – Българското средновековие, и поставят на фокус един и същ литературно-митичен герой – Боян Мага. Първият роман е пример за надграждането на историята чрез параисторическите проникновения на автора, разгърнати благодарение на автономната романова форма, и нещо повече – обръщането на гледните точки и поставянето на параисторическото посредством парапсихологията в режим на коригиране на историческото; вторият е пример за използването на сензационно историческото за сензационен сюжет, който, от една страна, трябва да дразни любопитството към „заключената стая“ на българската история, и от друга, да удовлетворява вечния читателски глад към авантюрното и криминалното; третият показва използването на литературата като камуфлаж на параисторията и квазиисторията, рискувайки да подведе и заблуди читателя, който иска да чете историческия роман като „абсолютна истина“. Текстът констатира засиленото конвергиране на история, параистория и литература в последните десетилетия и го свързва с вечния недостиг на история при надигане на всякакъв национализъм, подплатен с множество исторически и квазиисторически факти. Съвременният поглед към Българското средновековие се отличава с опита за радикално коригиране на националната памет. Цялата офанзива за ново „тестване“ на историческите факти, опитът за буквално „обръщане“ на исторически конвенции говори за перманентна национална неудовлетвореност и неудовлетворимост – тема, която тук не се подхваща.
Литература – история – параистория (три сценария)
-
ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 220 - 233
Брой страници14Брой преглеждания:
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯНационална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“EMAILДЪРЖАВАБългария
Светлана Стойчева е доктор по филология, професор по теория и история на българската литература в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. През 2000–2004 и 2009–2011 г. работи като лектор по българска литература и култура в Пекинския университет за чужди езици, Китай. Научните ѝ интереси са в областта на българския и европейския модернизъм, антропологията, синтеза между различните култури и между различните изкуства. Публикувала е монографиите „Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията“ (1995), „Приказката в българската литература през XIX век. Опит върху емпирията на приказката“ (2009), „Литературата за деца – промени в завещаното“ (2014), „Боян Магесника. Изследване на литературния мит“ (2017) и множество научни студии, статии и рецензии.
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ