Bozhana Filipova

bozhana-filipova.jpg
  • NAME: Bozhana Filipova
  • INVERSION
  • INSTITUTION
    Institute for literature – Bulgarian academy of sciences
  • COUNTRY
    Bulgaria
  • Божана Филипова е доктор по западноевропейска литература и главен асистент към секция "Сравнително литературознание" в Института за литература. Защитила е докторска дисертация на тема "Трансформации на понятията "нова митология" и "фрагмент" в романа "Одисей" на Джеймс Джойс". Работи в полето на литературната история и теория, специализира в областта на немския романтизъм и европейския модернизъм. Отвъд литературознанието, научните й интереси са свръзани с класическа немска и със съвременна философия.


01/10/2025

Bozhana Filipova

INTRODUCTION

  • ABSTRACT

    Събраните в настоящия брой текстове са резултат от малък научен форум, проведен през юни 2022 година под наслов „Литературни метаморфози – между живота и текста“. Обединихме се около идеята, че литературата има отношение към това, което обичайно се нарича реалност, т. е. че тя (въз) действа извън собствено литературното поле и флуидните граници на художествената условност. Към първоначалното ядро от текстове се присъединиха по-късно други, които си позволяваме да привлечем под тази обща рамка, тъй като намираме, че те също споделят схващането за активната, перформативна роля на литературата в света. Без да пренебрегваме идеята за автономия на литературната творба, изследваме напрегнатите граници на литературното; местата, където литературата и науката за нея се разтварят към други области, полета, сфери на човешка (а може би и нечовешка) активност. Интерференциите на литературата с нейния друг или множество други, са червената нишка, която свързва иначе толкова разнообразните и различни изследователски подходи. Понякога по-директно, друг път по-завоалирано, те разкриват симптомите, точките на напрежение, конфликтите, но и седиментациите в отношението творба – реалност. Ако бъдат четени заедно, тези, на пръв поглед безкрайно различни, текстове сгъстяват, фор- мират и позволяват да кристализират логически мостове, алтернативни преходи в мисловните конструкти, които наричаме „съвременност“, „форми на живот“, „култура“, „памет“, „любов“, „безкрайност“, „въображение“.


01/10/2025

Bozhana Filipova

LAUTRÉAMONT: GENIOLOGY / DEAMONOLOGY

  • ABSTRACT

    This text attempts to explore the correspondence between Immanuel Kant’s notion of genius and the representation of the figure of the genius in “The Chants of Maldoror” by Isidor Ducasse, Comte de Lautréamont. The aim is to show how and to what extent Kant’s well-known definition is supported and overturned in the medium of the fictional text. As the genius of Kant is a miraculous complex of imagination, reason, taste and spirit, Maldoror is his dark double, an inverted reflection, a daimon, who weaves the ontolog- ical texture of the world, a celestial force who sets the world in the flames of the revolution. By means of a recuperation of the classical heritage of the notion of daimon and its intersection with Kant’s aesthetic of the sublime, a new perspective reveals itself. Maldoror posits himself as a genius through the interaction with the sublime. The first front of the sublime unfolds in the traditional images of the ocean and the mathematics, representing the Kantian notions of the dynamic and the mathematical sublime. However, Lautréamont discloses new fronts of the sublime in the territories of sublimitas, of the apoc- alyptic, chaotic figures, matter and forces, the origin of which can be traced back to Antiquity. The genius is not anymore a figure of the light of reason, but an enigmatic darkness whose energy bursts on the surface of existence as destruction, violence, chaos and death. Negativity here presents a radical experience, which transforms all into absolute freedom, into a life without limits. Lautréamont breaks through the aesthetic limitation of the act of geni- us, drawn by Kant, and turns the fictional text into a laboratory in genetic en- gineering, projecting from the heart of aesthetics a new imperative: the use of the medium of literature as an experimental space for transfor


07/05/2023

Bozhana Filipova

The Genius and the Sublime (A Theoretical Ouvrerture)

  • ABSTRACT

    In the following text I advocate the opinion that the concept of “genius” is unconditionally necessary today, in our contemporary times, among the proliferating critical languages, institutions, strategies for recognition and affirmation in art, philosophy and the sciences. The Kantian concept of genius is given here the central stage and is partially implemented, where necessary, by the interpretations that follow. The aim is to outline the possibility for relativity between the activity and affectivity of the sublime and the activity of the genius. These approximations allow us to explore the possible relation within 1) the logic of analogy, doubling, as an apposition between two immense powers, 2) as a confrontation of two infinities; 3) through the concepts of “heterosimultaneity”, “counterfinality”, “freedom”. An additional hypothesis here – that the material forces of life are the forces of philosophy (namely, in Boyan Manchev’s philosophical fantastic they are Fire / Eros, Apeiron, Chaos, Chaos Unbound), which had fascinated Kant as well, are transitive within the modal foundations of existence – follows from the free play between the monstrous force of nature and the magic power of the conceptual language of the genius, from the necessity of thought as an active force of the transformation of the world. In the perspective of Boyan Manchev’s surcritique and modal ontology, I will attempt to extend the definition of genius. If the given law of nature must be overturned, this is only possible if the secret of nature lays open, the secret of creativity, of the genesis beyond the gene, of the necessary freedom. Тhe genius weaves the secret of free world-creation. The sublime is a representation of his technique. It is a measure of desire of thought; a front and a companion on the front of his unknown; a projective transfiguration of the internal eternal fire of thought.