НИЕ, ПРОСВЕТЕНИТЕ
(От „О, неразумни и юроде“ до „Знаеш ли ти кои сме?“)
Текстът коментира един от основните изследователски проекти на Недка Капралова – за спомоществователството през епохата на Българското възраждане и значимостта му за разбирането на процесите в периода на преход към модерната епоха по българските места. Новото време предопределя появата на новите хора, които литературата ще започне да „фабрикува“ и тиражира – това са образите на Просветения европеец, на Будителя, на Учителя, символно натоварени със знаците на ново и желано културно пространство. Те имат своите антиподи – образите на Фанариота, на Кривия цивилизатор, опиращи се на стереотипа на Врага агресор. На базата на съпоставяния и противопоставяния с тези образи започва конструирането на представата за образа на Ние – българите, а също за Ние – просветените българи. Изследваното от Недка Капралова явление на спомоществователството разкрива механизмите за изграждането на новата нормативност, представя интересни случаи на легитимиране на новите модерни културни и професионални общности, социални кръгове. То свидетелства за менторските нагласи на книжовниците, както и за любопитни епизоди от самоопределянето на Просветените. Проследени са и промените в поведението на отделните генерации възрожденски интелигенти.
НИЕ, ПРОСВЕТЕНИТЕ
-
-
Лидия Михова
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките
- България
Лидия Михова, доц. д-р, е дългогодишен член на Института за литература при БАН, един от създателите на българското училище в Страсбург, негов дългогодишен директор и преподавател в него. Лектор по български език, литература и цивилизация и по въведение в славянските култури и балканистика в Страсбургския университет (2006–2012). В центъра на научните ѝ интереси са литературата и културата през епохата на Българското възраждане, народните книги (календари, песнопойки, народни жития), типове разказване и разказвателни техники, взаимоотношенията слово/образ, фолклор/литература, устност/писменост, образи на „другия“. Автор е на две монографии: „Българските календари 1818–1944“ (Пловдив, 1995) и „Модерните потреби на Възраждането“ (София, 2001). Съставител и съредактор на научни сборници: Écrire ailleurs au féminin dans le monde slave au XXe siècle (Paris, 2013), Cultures et arts: Roumanie, Bulgarie (Université de Strasbourg, 2011), Voisins, frontières, ouvertures (Université de Strasbourg, 2009), „Възрожденският текст: прочити на културата и литературата на Българското възраждане: в чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков“ (София, 1998), „Печат и литература: 150 години българска журналистика“ (София, 1994).
-
-
Резюме:Текстът коментира един от основните изследователски проекти на Недка Капралова – за спомоществователството през епохата на Българското възраждане и значимостта му за разбирането на процесите в периода на преход към модерната епоха по българските места. Новото време предопределя появата на новите хора, които литературата ще започне да „фабрикува“ и тиражира – това са образите на Просветения европеец, на Будителя, на Учителя, символно натоварени със знаците на ново и желано културно пространство. Те имат своите антиподи – образите на Фанариота, на Кривия цивилизатор, опиращи се на стереотипа на Врага агресор. На базата на съпоставяния и противопоставяния с тези образи започва конструирането на представата за образа на Ние – българите, а също за Ние – просветените българи. Изследваното от Недка Капралова явление на спомоществователството разкрива механизмите за изграждането на новата нормативност, представя интересни случаи на легитимиране на новите модерни културни и професионални общности, социални кръгове. То свидетелства за менторските нагласи на книжовниците, както и за любопитни епизоди от самоопределянето на Просветените. Проследени са и промените в поведението на отделните генерации възрожденски интелигенти.
Тема: Ние за другите и за себе сиКлючови думи: Българско възраждане Просвещение спомоществователство интелигенция Недка Капралова -
Използвана литература
БОТЕВ, Хр. Книжевни известия. – Знаме, № 28, 12 март, 1875.
ДРАСОВ, И. Т. № 91, 1874 август 8, Писек, Печатно обявление на Иван Драсов за „Апостол на свободата“. – В: Обявления за български възрожденски издания. Съст. Н. Данова и др. София: УИ „Св. Климент Охридски“, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.
КАПРАЛОВА, Н. Думи – пари, думи – памет или венец безсмертия за книжевното спомоществование. – В: Пари, думи, памет. София: Кралица Маб, 2004, c. 84–95.
КАПРАЛОВА, Н. Истини и загадки: из възрожденското книжовно спомоществователство. – В: Време и приемственост. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Юлия Николова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2021, с. 135–146.
КАПРАЛОВА, Н. Любовта – наслада и вреда, или защо един мъж трябва да бъде женен. – Дзяло, е-списание в областта на хуманитаристиката X–XXI в. X, 2022, бр. 23: https://www.abcdar.com/magazine/XXIII/Dzl_2022_br23_04_Nedka_Kapralova_lubovta-naslada_i_vreda.pdf.
КАПРАЛОВА, Н. Паметта за миналото през спомоществователството за исторически съчинения (1836–1856). – В: Българско общество за проучване на 18 век, 1.07.2017: http://bulgc18.com/?p=213.
КАПРАЛОВА, Н. Спомоществователството и дарителството през Възраждането: непрекъснатостта на традицията. – В: Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане. Сборник в чест на Румяна Дамянова. Съст. и ред. Н. Капралова, Д. Господинов. София: Изток-Запад, 2009, c. 490–502.
КАРАВЕЛОВ, Л. Неутешителен отговор на „Знаеш ли ти кои сме?“. – В: Л. КАРАВЕЛОВ. Събрани съчинения. Т. 5. Фейлетони. София: Български писател, 1966, с. 158.
МИХОВА, Л. „Чужденецът“, или за „своя друг“. – В: Л. МИХОВА. Модерните потреби на Възраждането. София: Полис, 2001, с. 125–133.
МИХОВА, Л. Реални личности и фабрикувани герои. – В: Словесност и литература. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн Енчо Мутафов. Съст. Цв. Ракьовски. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2003, с. 98–104.
МЛАДЕНОВ, И. Неясният човек. – Език и литература, LIII, 1998, № 2, с. 25–27.
НИКОЛОВА, Ю. „Разместеният“ човек или за метачуждостта през Българското възраждане. – Език и литература, XLIX, 1994, № 4, с. 62–72.
СЛАВЕЙКОВ, П. Р. Две молитви. – B: П. Р. СЛАВЕЙКОВ. Съчинения. Пълно събрание. Т. IV. Хумор и сатира. София: Издателство на БАН, 1973, с. 253.
СЛАВЕЙКОВ, П. Р. Предпоследен марш на Гайдата. – B: Възрожденски страници. Антология. Т. I. Под ред. на П. Динеков. София: Български писател, 1969, с. 170.
СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. Из „Философкия мудрости“. – В: Възрожденски страници. Антология. Т. I. Под ред на П. Динеков. София: Български писател, 1969, с. 87.
KAPRALOVA, N., VRINAT-NIKOLOV, M., DIMITROVA-MARINOVA, D. A la recherche de la texture mythique. Sofia: Académie bulgares des sciences, ed. Boyan Penev. // КАПРАЛОВА, Н., ВРИНА-НИКОЛОВ, М., ДИМИТРОВА-МАРИНОВА, Д. В търсене на митичната тъкан. София: Българска академия на науките, ИЦ „Боян Пенев“, 2002.
KAPRALOVA, N. L’Univers immortel. Textes Réunis à l’Occasion du 90e Anniversaire de Claude Lévi-Strauss. Sofia: Карина М, 1998.
