Лидия Михова

Lidiya Mihova, Assoc. Prof., PhD
  • ИМЕ: Лидия Михова
  • ИНВЕРСИЯ
  • ИНСТИТУЦИЯ
    Институт за литература – Българска академия на науките
  • ДЪРЖАВА
    България
  • Лидия Михова, доц. д-р, е дългогодишен член на Института за литература при БАН, един от създателите на българското училище в Страсбург, негов дългогодишен директор и преподавател в него. Лектор по български език, литература и цивилизация и по въведение в славянските култури и балканистика в Страсбургския университет (2006–2012). В центъра на научните ѝ интереси са литературата и културата през епохата на Българското възраждане, народните книги (календари, песнопойки, народни жития), типове разказване и разказвателни техники, взаимоотношенията слово/образ, фолклор/литература, устност/писменост, образи на „другия“. Автор е на две монографии: „Българските календари 1818–1944“ (Пловдив, 1995) и „Модерните потреби на Възраждането“ (София, 2001). Съставител и съредактор на научни сборници: Écrire ailleurs au féminin dans le monde slave au XXe siècle (Paris, 2013), Cultures et arts: Roumanie, Bulgarie (Université de Strasbourg, 2011), Voisins, frontières, ouvertures (Université de Strasbourg, 2009), „Възрожденският текст: прочити на културата и литературата на Българското възраждане: в чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков“ (София, 1998), „Печат и литература: 150 години българска журналистика“ (София, 1994).


08/06/2026

pp. 141-151
PDF
ISSN 2738-7631 (Print) • ISSN 2815-2999 (Online) • Institute for Literature

НИЕ, ПРОСВЕТЕНИТЕ

(От „О, неразумни и юроде“ до „Знаеш ли ти кои сме?“)

  • РЕЗЮМЕ

    Текстът коментира един от основните изследователски проекти на Недка Капралова – за спомоществователството през епохата на Българското възраждане и значимостта му за разбирането на процесите в периода на преход към модерната епоха по българските места. Новото време предопределя появата на новите хора, които литературата ще започне да „фабрикува“ и тиражира – това са образите на Просветения европеец, на Будителя, на Учителя, символно натоварени със знаците на ново и желано културно пространство. Те имат своите антиподи – образите на Фанариота, на Кривия цивилизатор, опиращи се на стереотипа на Врага агресор. На базата на съпоставяния и противопоставяния с тези образи започва конструирането на представата за образа на Ние – българите, а също за Ние – просветените българи. Изследваното от Недка Капралова явление на спомоществователството разкрива механизмите за изграждането на новата нормативност, представя интересни случаи на легитимиране на новите модерни културни и професионални общности, социални кръгове. То свидетелства за менторските нагласи на книжовниците, както и за любопитни епизоди от самоопределянето на Просветените. Проследени са и промените в поведението на отделните генерации възрожденски интелигенти.

    Тема: Ние за другите и за себе си
    Ключови думи: Българско възраждане Просвещение спомоществователство интелигенция Недка Капралова