Южнославянският превод на пълната версия на Capita de temperantia et virtute (CPG 7862) е засвидетелстван в повече от 40 български, сръбски, руски и молдовско-влашки ръкописа, най-ранният от първите десетилетия на XIV в. Изследването на текста показва два превода (среднобългарски и сръбски от Света гора) и една преработка на първия превод. Преводите циркулират от Парория и Велико Търново до Светогорските обители и до манастирите Манасия и Раваница. Аскетическите сборници, в които се намират преписите, са съставени от съчинения на Марк Отшелник (IV–V в.), Йоан Карпатийски (V в.), Йоан Лествичник (579–649), Евагрий Понтийски, Нил Синайски (345–430), а по-късно в състави заедно с Диадох Фотикийски (ок. 400–ок. 486), Таласий Либийски (ок. 590–660), Симеон Нови Богослов (949–1022), Никита Стетат (1005–ок. 1090), Максим Изповедник (580–662); след 1340 г. се включват произведения на Григорий Синаит (ок. 1275–1347). Историята на Capita de temperantia в славянски преводи до голяма степен е свързана с историята на балканската аскетична литература.
ПРЕВОДЪТ НА CAPITA DE TEMPERANTIA ET VIRTUTE ОТ ИСИХИЙ СИНАИТ В БАЛКАНСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ
-
-
Анисава Милтенова
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките
- Bulgaria
-
Анисава Милтенова е ръководител на секция „Стара българска литература“. Област на научните ѝ интереси са: история и теория на българската средновековна литература и книжнина (типология и структура на средновековните ръкописни сборници; трансформации на жанровете и жанровите форми във византийско-славянската общност; структура на средновековния текст; апокрифна и „низова“ литература; историко-апокалиптична литература; паренетична литература и др.); компютърна обработка и анализ на средновековните славянски ръкописи; проблеми на базите данни, съставени въз основа на средновековни ръкописи.
Abstract:Южнославянският превод на пълната версия на Capita de temperantia et virtute (CPG 7862) е засвидетелстван в повече от 40 български, сръбски, руски и молдовско-влашки ръкописа, най-ранният от първите десетилетия на XIV в. Изследването на текста показва два превода (среднобългарски и сръбски от Света гора) и една преработка на първия превод. Преводите циркулират от Парория и Велико Търново до Светогорските обители и до манастирите Манасия и Раваница. Аскетическите сборници, в които се намират преписите, са съставени от съчинения на Марк Отшелник (IV–V в.), Йоан Карпатийски (V в.), Йоан Лествичник (579–649), Евагрий Понтийски, Нил Синайски (345–430), а по-късно в състави заедно с Диадох Фотикийски (ок. 400–ок. 486), Таласий Либийски (ок. 590–660), Симеон Нови Богослов (949–1022), Никита Стетат (1005–ок. 1090), Максим Изповедник (580–662); след 1340 г. се включват произведения на Григорий Синаит (ок. 1275–1347). Историята на Capita de temperantia в славянски преводи до голяма степен е свързана с историята на балканската аскетична литература.
Тема: БЪЛГАРО-СРЪБСКИ КНИЖОВНИ И КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ В КОНТЕКСТА НА ВИЗАНТИЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯКлючови думи: Исихий Синаит сборници съставени от „глави“ манастир на Григорий Синаит в Парория Хилендар Манасия РаваницаИзползвана литература
БОГДАНОВИЋ, Д., Н. СИНДИК. Опис ћирилских рукописних књига манастира Високи Дечани, I, Београд 2011.
БОГДАНОВИЋ, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978.
ВОСТОКОВ А. Х. Описание русских и словенских рукописей Румянцевского музеума. Санкт-Петербург, 1842
ГНАТЕНКО, Л. А., О. С. ОНИЩЕНКО, В. В. НИМЧУК, С. Г. ДАНЕВИЧ, Л. А. ДУБРОВІНА, Н. М. ЗУБКОВА, Слов’янська кирилична рукописна книга XIV ст. з фондів Iнституту рукопису Національної бібліотеки України імені в. І. Вернадського. Каталог. Кодиколого-орфографічне дослідження. Палеографічний альбом, Киïв 2007
ИЛАРИЙ, архим., АРСЕНИЙ. Описание славянских рукописей Библиотеки Свято-Троицкой Сергиевой лавры. Москва : издание Императорскаго общества истории и древностей российских при Московском университете, 1878–1879.
КОДОВ, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София 1969.
НИКОЛОВА, Св., М. ЙОВЧЕВА, Т. ПОПОВА, Л. ТАСЕВА. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. София 1999.
ОВЧИННИКОВА-ПЕЛИН, В. С. Сводный каталог молдавских рукописей, хранящихся в СССР. Коллекция Ново-Нямецкого монастыря (XIV-XIX вв.). АН МССР, Инстиут языка и литературы. Кишинев: Штиинца 1989
ПОПОВ, A. H. Описание рукописей и каталог книг Церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва 1872.
Преп. ИСИХИЙ ЙЕРУСАЛИМСКИ. За трезвението и молитвата. Света гора, Атон, славянобългарски манастир “Св. вмчк. Георги Зограф”, 2011.
-
