ЗА НЯКОИ ВЪЗМОЖНИ УПОТРЕБИ НА ДИЕТОЛОГИЧНИТЕ КАЛЕНДАРИ В ЮЖНОСЛАВЯНСКИ КОНТЕКСТ

ЗА НЯКОИ ВЪЗМОЖНИ УПОТРЕБИ НА ДИЕТОЛОГИЧНИТЕ КАЛЕНДАРИ В ЮЖНОСЛАВЯНСКИ КОНТЕКСТ

Ирина Кузидова-Караджова
0 comments
РЕЗЮМЕ

Статията предлага възможни отговори на въпроса дали диетологичните календари, разпространявани сред южните славяни през Късното средновековие, се практикуват или служат само за четиво. Във връзка с това се открояват основните специфики във византийския и в славянския културен контекст, в които се разгръща интересът към диететиконите. На базата на тази съпоставка е изказано предположението, че на славянска почва този приложен жанр би могъл да притежава преди всичко символна стойност, и, макар да задава модел за конкретен modus vivendi, е преди всичко знак на престижа, маркер за читателски нагласи и културни потребности. Привлечена е информация от извори, която доказва реалната възможност да се изпълняват зададените в календарите хранителни предписания. В същото време, с оглед на паметниците, преписвачите и, най-общо казано, на духовните промените, настъпили през Късното средновековие, четенето на диететологичните съчинения през този период се интерпретира като социокултурен феномен, като част от по-широката авторефлексия на оформящия се нов читател и ползвател.


ЗА НЯКОИ ВЪЗМОЖНИ УПОТРЕБИ НА ДИЕТОЛОГИЧНИТЕ КАЛЕНДАРИ В ЮЖНОСЛАВЯНСКИ КОНТЕКСТ
  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 200 - 218
    Брой страници
    19
    COUNT
    ГОДИНА:
    БРОЙ НОМЕР
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ

  • irina_kuzidova_0.jpg
    • ИМЕ: Ирина Кузидова-Караджова
    • EMAIL
      irina.kuzidova@gmail.com
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература – Българска академия на науките
    • ДЪРЖАВА
      България
    • Ирина Кузидова-Караджова е главен асистент в секция „Стара българска литература“. Има магистърска степен по българска филология (2000 г.) и докторска степен по средновековна българска литература (2005 г.). Научните ѝ интереси са в областта на кратките наративни жанрове, средновековната медицина, рецепцията на небогослужебна проза в средновековна България (по-конкретно - Повест за Акир Премъдри), както и на старобългарските преводи на Йеронимовите жития. Специализирала е в Белград (2003 г.), Виена (2006 и 2009 г.), Санкт Петербург (2010 г.),  Рим (2012 г.). Участник е в научно-изследователски проекти, свързани с дигитализация на старобългарското ръкописно наследство. Като хоноруван преподавател е водила семинарни курсове по старобългарска литература към ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград (2008 – 2009 г.).