ЗА НЯКОИ ВЪЗМОЖНИ УПОТРЕБИ НА ДИЕТОЛОГИЧНИТЕ КАЛЕНДАРИ В ЮЖНОСЛАВЯНСКИ КОНТЕКСТ

Публикувана на
Свободен достъп

РЕЗЮМЕ

Статията предлага възможни отговори на въпроса дали диетологичните календари, разпространявани сред южните славяни през Късното средновековие, се практикуват или служат само за четиво. Във връзка с това се открояват основните специфики във византийския и в славянския културен контекст, в които се разгръща интересът към диететиконите. На базата на тази съпоставка е изказано предположението, че на славянска почва този приложен жанр би могъл да притежава преди всичко символна стойност, и, макар да задава модел за конкретен modus vivendi, е преди всичко знак на престижа, маркер за читателски нагласи и културни потребности. Привлечена е информация от извори, която доказва реалната възможност да се изпълняват зададените в календарите хранителни предписания. В същото време, с оглед на паметниците, преписвачите и, най-общо казано, на духовните промените, настъпили през Късното средновековие, четенето на диететологичните съчинения през този период се интерпретира като социокултурен феномен, като част от по-широката авторефлексия на оформящия се нов читател и ползвател.


ЗА НЯКОИ ВЪЗМОЖНИ УПОТРЕБИ НА ДИЕТОЛОГИЧНИТЕ КАЛЕНДАРИ В ЮЖНОСЛАВЯНСКИ КОНТЕКСТ

  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 200 - 218
    Брой страници
    19
    Брой преглеждания:
    ГОДИНА:
    БРОЙ НОМЕР
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ

  • irina_kuzidova_0.jpg
    • ИМЕ: Ирина Кузидова-Караджова
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература – Българска академия на науките
    • ДЪРЖАВА
      България
    • Ирина Кузидова-Караджова е главен асистент в секция „Стара българска литература“. Има магистърска степен по българска филология (2000 г.) и докторска степен по средновековна българска литература (2005 г.). Научните ѝ интереси са в областта на кратките наративни жанрове, средновековната медицина, рецепцията на небогослужебна проза в средновековна България (по-конкретно - Повест за Акир Премъдри), както и на старобългарските преводи на Йеронимовите жития. Специализирала е в Белград (2003 г.), Виена (2006 и 2009 г.), Санкт Петербург (2010 г.),  Рим (2012 г.). Участник е в научно-изследователски проекти, свързани с дигитализация на старобългарското ръкописно наследство. Като хоноруван преподавател е водила семинарни курсове по старобългарска литература към ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград (2008 – 2009 г.).