Статията разглежда в сравнителен план кратките есеистични текстове, предназначени за четене по радиото, на двама от най-значимите представители на българската политическа емиграция във Великобритания през втората половина на XX в. – Петър Увалиев (1915–1998) и Георги Марков (1929–1978). Независимо от съществените различия между житейските и творческите траектории на тези автори, а също и между техните подходи по отношение на тоталитарния режим в Народна Република България, универсалната територия на религиозното се оказва подходяща за задочната им среща. Чрез тази среща търсим да осветлим общото и различното в начините, по които Марков и Увалиев употребяват религиозното, убеждавайки се още веднъж, че имаме работа с двама несъмнени майстори на българското слово, черпещи с любов и уважение от културната традиция, на която продължават да принадлежат.
Употреби на религиозото в есеистиката на Георги Марков и „петминутките“ на Петър Увалиев
-
- ИНВЕРСИЯИНСТИТУЦИЯСофийски университет „Св. Климент Охридски“ORCID ID0000-0002-4585-1170EMAILДЪРЖАВАBulgaria
Калин Михайлов (доцент, д-р по филология) е литературовед, есеист и поет, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор e на три литературоведски книги, посветени на различни аспекти в отношенията между християнството и художествената литература (роман и поезия); на сборника с есета „Забравената мая“ (2020); на шест стихосбирки, излезли в периода между 1991 и 2023 г, както и на повестта „Смъртта няма последната дума“ (2021).
Специализирал е по темата „Вяра и литература“ във Фрибур, Швейцария (1993–1994), с подкрепата на Фондация „Кацаров“, и в Пасау, Германия (2002–2003). Член-съосновател на „Академичния кръг по сравнително литературознание“ (CALIC-ACCL) и на Българското общество „Достоевски“. През периода 2012–2014 г. е лектор по български език и култура в Университета на Саарланд (Германия).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ