Николай Чернокожев е доктор на филологическите науки, професор в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава литература на Българското възраждане и българска литература след Освобождението в бакалавърска и магистърска степен. Изследователските му интереси са концентрирани в сферите на българската литература, разглеждана и в съпоставителен план, проблемите на „другия“ и неговите образи, културната антропология, визуалната култура. Автор е на книгите: „Българската литература – диалогични прочити“ (в съавторство, 1994), „Любен Каравелов и българското възрожденско време“ (1995), „От Възраждане към прераждане“ (2003), „Българска литература XVIII – XIX век. Един опит за история“ (в съавт. Н. Аретов, 2006), „България: стереотипи и екзотика. Техники на сглобяване на български образ в немскоезичната книжнина от XIX век“ (2012), „Видяна България. Визуални образи на страната/земята и хората в немскоезичната книжнина до 1879“ (2016), „Страници по Възраждането“ (2022).
The text examines the form of a stage presentation of the con- version of the Bulgarian monarch and his people and the preservation of the Christian religion in three plays of the German-speaking Jesuit school theaters, as well as the presentation of this plot in the engraving of German artists from the 18th century.