кино

Като тръгва от няколко публикации на Айзенщайн от края на 1920-те, статията разисква проблема за наличието на дълбока, същностна близост между езика на киното като перфектната симбиоза на език и техника (а кинокамерата като перфектната машина) и различни модуси на източната/японска традиционна култура: хайку поезията, театъра кабуки, традиционната живопис укийо-е, както и природата на самото пиктографско писмо. „Езиковият“ сюжет е разгледан като част от мащабния поврат в западната култура/изкуство в началото на ХХ век като радикален кризисно-обновителен акт на преодоляване на собствената „класическа“ традиция в отношението към реалността. За философска парадигма на сюжета е използван „вторият“ Хайдегер, и по-специално „Из един диалог за езика. Между един японец и един питащ“ (1953/54).

Филмът на Паоло Дженовезе „Перфектни непознати“ от 2016 г. се радва на висок зрителски интерес, до месец юли 2019 г. има 18 римейка и влиза в „Книгата за рекорди на Гинес“. Сравнителният анализ включва италианския филм, испанската интерпрета- ция, френския римейк и руската киновариация. Статията изследва интермедиалния заряд на оригиналния филм, в който смартфонът функционира като диспозитив, генериращ вторични разкази в об- рамчващия кинонаратив. Обособяват се формите на римейка като „транскултурна адаптация“1 с различна степен на повторение, тран- сформиране и обновление. Предпоставките за високото ниво на „адаптируемост“2 на филма се свързват с новаторската интермеди- ална композиция в съчетание с потенциал за авторско претворяване и адаптиране към локални контексти на рецепция.