† Dana Hronková

INVERSION
COUNTRY
Czech Republic (Černošice)

Дана (Дануше) Хронкова (1930–2022) e сред най-изявените чешки българисти. Завършила е българистика и бохемистика във Философския факултет на Карловия университет (Прага, 1953). Работила е в Славянския институт към Чехословашката академия на науките (1953–1963), след закриването му се е преместила (в началото на 1964 г.) в новосъздадения Институт на езиците и литературите, а след неговото закриване (поетапно през годините 1970–1972) накрая се е установила в Института за чешка и световна литература. През 1988 г. е била пенсионирана.

Професионалният си интерес тя е съсредоточила към по-новата българска литература и нейната рецепция в чешката среда (напр. синтезираното уводно изследване към библиографията “Bulharská krásná literatura v českých překladech 1825–1980” [Българската художествена литература в чешки преводи 1825–1980 г.] (1983) и към чешко-българските литературни връзки (няколко статии е посветила на съвместната работа на Дора Габе с Витезслав Незвал). Публикувала е 2-томна анотирана антология “Kapitoly z minulosti česko-bulharských kulturních vztahů” [Глави от миналото на чешко-българските културни отношения] (2005, 2007). С речникови статии за българската литература тя участва в чешки и чуждестранни енциклопедии и речници; съавтор е на “Slovník spisovatelů Bulharskо” [Речник на българските писатели] (1978), “Slovník balkánských literatur” [Речник на балканските литератури] (2001) и електронната база “Překladatelé a překlady z bulharské literatury 1945–2000” [Преводачи и преводи от българската литература 1945–2000] (2002).

Като самостоятелен преводач е дебютирала с детската публикация “Kolo bulharských pohádek” [Колело на българските приказки] (1960) от творчеството на Ран Босилек. Следвали са преводи от Рачо Стоянов – драмата “Mistři” [Майстори] (1972), избрани творби на Гео Милев “Den hněvu” [Ден на гнева] (1973), сатиричната комедия на Иван Вазов “Přimluvte se u ministra – Honička za službou” [Службогонци] (1977), романът на Вера Мутафчиева “Pasiáns pro dva” [Белот за две ръце] (1980), избрани творби на Вътьо Раковски “Jak plachá voda” [Като плахата вода] (1984) и др. Същевременно българската литература е станала достъпна за чешката читателска аудитория благодарение на предговорите и послесловите, които тя е писала към преводите на Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Георги Стаматов, Николай Лилиев, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Дора Габе, Атанас Далчев, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева и др., на многобройни преводи в печатните медии и радиото, сценарии за телевизията, изложби, лекции. Подготвила е антологията “Jižní vítr. Deset bulharských básníků” [Южен вятър. Десет български поети] (1974), както и изключително модерно подбраните стихове от поезията на Никола Вапацаров – “Zpěv” [Песен] (1983). Превеждала е поезия и сама, но преди всичко в сътрудничество с чешки поети: Лудвик Кундера, Вилем Завада, Ярмила Урбанкова, като им е подготвяла дословни преводи на текстовете. Последният ѝ публикуван превод е на избрана лирика от Константин Павлов (“Do příští trávy… Antologie moderní bulharské poezie od A. Dalčeva do 90. let 20. století” [До другата трева… Антология на модерната българска поезия от Ат. Далчев до 90-те години на ХХ век] (2019). Статията „Пражката версия на драмата „Майстор и дявол“ е последният ѝ завършен текст, писан в съавторството с М. Черни.

04/11/2023

† Dana Hronková
Marcel Černý

Prague version of “Maystor i diavol” drama. Some notes on Kiril Hristov’s Czech period (1929–1938)

  • ABSTRACT

    This contribution closely focuses on the features of the first, as of yet not published, Prague version of the Kiril Hristov’s drama “Maystor i dyavol” [The Master and the Devil] written in 1935–1936. The manuscript is stored in the Museum of Czech Literature Literary Archive in Prague (unprocessed collection “Christov Kiril”). Attention is paid, first, to the original legend about the builder of the Church of the Assumption of the Our Lady and St. Charles the Great in Karlov (Prague) which Christov knew from various sources, and second, to the genealogical aspects of the drama (the author himself called it “a Prague dramatic legend”). It then deals with the circumstances of the genesis of the drama and possible genetic relations to other literary texts of diverse provenience. It has been supposed that, apart from newer literary treatments of the drama, the plot of the drama was built on Karel Navrátil’s (1830–1887) treatise about the aforementioned church in Karlov, written in the 1870s. Recently it was discovered that Navrátil’s treatise was only a impulse for the theater play, but especially Kiril Hristov’s own drama built its architectonic and plot line construction and composition on an older Eduard (Edvard) Herold’s (1820–1895) historical novella “The Builder of Karlov. A Short Story From the Times of Charles IV”, published in 1853.