Дана Хронкова

ИНВЕРСИЯ
Хронкова, Дана
ИНСТИТУЦИЯ
Институт за чешка и световна литература
ДЪРЖАВА
Чешката република (Черношице)

Дана (Дануше) Хронкова (1930–2022) e сред най-изявените чешки българисти. Завършила е българистика и бохемистика във Философския факултет на Карловия университет (Прага, 1953). Работила е в Славянския институт към Чехословашката академия на науките (1953–1963), след закриването му се е преместила (в началото на 1964 г.) в новосъздадения Институт на езиците и литературите, а след неговото закриване (поетапно през годините 1970–1972) накрая се е установила в Института за чешка и световна литература. През 1988 г. е била пенсионирана.

Професионалният си интерес тя е съсредоточила към по-новата българска литература и нейната рецепция в чешката среда (напр. синтезираното уводно изследване към библиографията “Bulharská krásná literatura v českých překladech 1825–1980” [Българската художествена литература в чешки преводи 1825–1980 г.] (1983) и към чешко-българските литературни връзки (няколко статии е посветила на съвместната работа на Дора Габе с Витезслав Незвал). Публикувала е 2-томна анотирана антология “Kapitoly z minulosti česko-bulharských kulturních vztahů” [Глави от миналото на чешко-българските културни отношения] (2005, 2007). С речникови статии за българската литература тя участва в чешки и чуждестранни енциклопедии и речници; съавтор е на “Slovník spisovatelů Bulharskо” [Речник на българските писатели] (1978), “Slovník balkánských literatur” [Речник на балканските литератури] (2001) и електронната база “Překladatelé a překlady z bulharské literatury 1945–2000” [Преводачи и преводи от българската литература 1945–2000] (2002).

Като самостоятелен преводач е дебютирала с детската публикация “Kolo bulharských pohádek” [Колело на българските приказки] (1960) от творчеството на Ран Босилек. Следвали са преводи от Рачо Стоянов – драмата “Mistři” [Майстори] (1972), избрани творби на Гео Милев “Den hněvu” [Ден на гнева] (1973), сатиричната комедия на Иван Вазов “Přimluvte se u ministra – Honička za službou” [Службогонци] (1977), романът на Вера Мутафчиева “Pasiáns pro dva” [Белот за две ръце] (1980), избрани творби на Вътьо Раковски “Jak plachá voda” [Като плахата вода] (1984) и др. Същевременно българската литература е станала достъпна за чешката читателска аудитория благодарение на предговорите и послесловите, които тя е писала към преводите на Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Георги Стаматов, Николай Лилиев, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Дора Габе, Атанас Далчев, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева и др., на многобройни преводи в печатните медии и радиото, сценарии за телевизията, изложби, лекции. Подготвила е антологията “Jižní vítr. Deset bulharských básníků” [Южен вятър. Десет български поети] (1974), както и изключително модерно подбраните стихове от поезията на Никола Вапацаров – “Zpěv” [Песен] (1983). Превеждала е поезия и сама, но преди всичко в сътрудничество с чешки поети: Лудвик Кундера, Вилем Завада, Ярмила Урбанкова, като им е подготвяла дословни преводи на текстовете. Последният ѝ публикуван превод е на избрана лирика от Константин Павлов (“Do příští trávy… Antologie moderní bulharské poezie od A. Dalčeva do 90. let 20. století” [До другата трева… Антология на модерната българска поезия от Ат. Далчев до 90-те години на ХХ век] (2019). Статията „Пражката версия на драмата „Майстор и дявол“ е последният ѝ завършен текст, писан в съавторството с М. Черни.

04/11/2023

Дана Хронкова
Марцел Черни

Пражката версия на драмата „Майстор и дявол“. Няколко бележки върху чешкия период на Кирил Христов (1929–1938)

  • РЕЗЮМЕ

    Статията се фокусира по-подробно върху характеристиките на първата, досега непубликувана, пражка версия на драмата на Кирил Христов „Майстор и дявол“ от 1935/1936 г., чийто ръкопис се съхранява в Литературния архив на Музея на националната книжнина в Прага (необработен фонд „Христов Кирил“). Обръща се внимание на оригиналната легенда за строителя на църквата „Възнесение Богородично и Св. Карл Велики“ на пражкото възвишение Карлов, която Христов е познавал от различни източници, и на генологичните аспекти на самата пиеса (авторът я нарича „пражка драматична легенда“). Проследяват се обстоятелствата относно нейния генезис и възможните ѝ генетични връзки с други литературни текстове от различен произход. По-рано се е предполагало, че авторът е изградил сюжета на драмата основно върху историческото изследване на енорийския свещеник Карел Навратил (1830–1887) за църквата на Карлов от 70-те години на XIX век, използвайки и по-нататъшните литературни адаптации на легендата. Сега обаче беше установено, че изследването на Навратил, и преди всичко драмата на Кирил Христов, с цялата си архитектурна структура и композиция, се основават на по-стария текст на историческата повест на Едуард (Едвард) Херолд (1820–1895) „Строителят на Карлов. Повест от времената на Карл IV“ („Stavitel Karlova. Povídka z časů Karla IV.“) от 1853 г

    ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ
    Литературознанието: диалогичност и предизвикателства
    КЛЮЧОВИ ДУМИ
    Кирил Христов
    българска драма
    Прага
    легенда
    дявол
    Карл IV
    българо-чешки литературни отношения
    Карел Навратил
    Едуард Херолд
Subscribe to Дана Хронкова