Lyudmil Dimitrov

INVERSION
INSTITUTION
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
COUNTRY
Bulgaria

Людмил Димитров е проф. д-р, преподавател по руска литература на ХІХ век в СУ „Св. Климент Охридски“, ФСФ. Член е на Съюза на преводачите, на Българския ПЕН и на Международното общество Достоевски (IDS). Между 2005 и 2019 г. е лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, Словения. Съръководител на магистърската програма „Литература, кино и визуална култура“. Носител на голямата награда на словенския Съюз на преводачите на литература на името на Янко Лаврин (2017), на Съюза на преводачите в България за цялостна дейност в областта на превода (2020) и за превода на „Поезия“ от Франце Прешерн (2021). Негови работи са публикувани в Русия, Полша, Чехия, Словакия, Хърватия, Сърбия, Словения, Турция, Италия, Испания, Латвия, Румъния, Великобритания, САЩ и др. Кръгът на научните му интереси обхваща: руска литература, драматургия и театър на ХІХ век, българска литература, драма и театър, словенска литература и театър, Пушкин, Чехов, Шекспир, кодове на комуникация на тайните общества, кино, семиотика, тайнопис, канон, херменевтика, идентичност.

07/05/2023

Lyudmil Dimitrov

Rethinking Pushkin, or the Balkan Aftertaste of Russian Romanticism

  • ABSTRACT

    There was a fierce controversy in Russian literary studies as to whether it is justified to speak of a romantic discourse in Pushkin’s poetry in the early 1920s (1819–1824) and what caused it, provided that there was no major social cataclysm to unleash the relevant conceptual  direction  in  literature.  It  missed  something  particularly  important: the Greek uprising of 1821, echoed among all Balkan nations, and the increased  fascination  with  Byron’s  rebellious  poems  (a  kind  of  “import” of Byronism) demonstrated by the first poet of Russia. How the ideas of “Megali Idea” and “Eteria” reflect on the strengthening of the Greek (rebellious) theme and the appearance of the Bulgarian hero in Pushkin’s work, and in a sense provoke the Decembrist revolt in late 1825, will be discussed with examples from his lyric poetry and prose, outlining an overall paradigm in the poet’s existential turn and his attitude to freedom.