The study follows two parallel but intertwining storylines. The first is the linear development of Trayanov’s poetry as a process of increasing hermetism of poetic language, i.e. a consistent, purposeful removal of all referentiality to reality. In this way, Trayanov’s poetic language comes as close as possible to the musical language, which is non-referential in nature. This is also the second highlighted plot in the article. The process reaches its final form in the book Pantheon precisely because maximum openness to external reality is conceptually assumed here; but that reality is eliminated. Trayanov’s poetic language is viewed as opposed to Liliev’s “musicality”; the musicalization of Trayanov’s poetry is of a radically different type – not melodic (song), but structural (symphonic). The personal ontogenesis of Trayanov’s poetry is designed as a literary-historical one: it is through the structural, highly rational, mathematical “symphonism” of this poetry that Bulgarian symbolism achieves its absolute end/telos.
THE MUSICAL PRINCIPLE: TRAYANOV-YAVOROV, TRAYANOV-LILIEV OR THE END OF BULGARIAN SYMBOLISM AS SEDIMENTATION IN LANGUAGE
-
-
- NAME: Plamen Antov
- INVERSION
-
E-MAIL
-
INSTITUTIONInstitute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences
-
COUNTRYBulgaria
-
Пламен Антов, роден през 1964 г., е проф. д. н. в Института за литера- тура – БАН. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на около 200 научни публикации и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те. Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм ХХІ–ХІХ в. Към философията на българската литература“ (2016), както и на литературно-философското сравнително изследване „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми“ (1 том, 2019) и „Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер“ (2 том, 2021). Най-новата му книга е монографичното изследване „„До Чикаго и назад“ отвъд пътеписа. Към генеалогията на Бай Ганю“ (2021). Съставител е на сборниците „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка“ (2015), „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски от- ражения (ХХ–ХХІ в.)“ (2017), „Магическият реализъм“ (2019). Автор е на 13 книги с поезия, разкази и пиеси. Член на Българско общество за проучване на ХVІІІ век, Академичен кръг по сравнително литературознание и Сдружение на български писатели. Носител на национални награди за поезия и драматургия. Негови стихотворения и литературоведски статии са публикувани в чужбина.
-
SUBJECT