ЗА ЮБИЛЕЯ КАТО ДУХОВНА СЪОБЩНОСТ

Публикувана на
Свободен достъп

РЕЗЮМЕ

Празникът е добър повод да припомним мисията, която е обвързала личната и творческата съдба на поколения талантливи учени с Института за литераратура към Българската академия на науките. А тя е – да изследваме и да творим литература; да създаваме литературна наука, съизмерима със световните научни критерии; да съхраняваме културната памет и да я превръщаме в разпознаваем, достоен за уважение знак на националната ни идентичност. Като литературен историк познавам добре и капризите на историята, и суетата на литературата. Зная колко подозрителни са те към юбилейните равносметки. Но именно затова се усъмнявам в добре известното мнение на Гео Милев, че юбилеят „не е никакво чудо, нито загадка, нито въпрос. Напротив – една съвсем твърда, положителна черна точка, която пада като литературен надгробен камък над юбиляра си“.


ЗА ЮБИЛЕЯ КАТО ДУХОВНА СЪОБЩНОСТ

  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 16 - 22
    Брой страници
    7
    Брой преглеждания:
    4
    ГОДИНА:
    БРОЙ НОМЕР
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ

  • elka_traikova_cv.jpg
    • ИМЕ: Елка Трайкова
    • ИНВЕРСИЯ
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература – Българска академия на науките
    • ДЪРЖАВА
      България
    • Елка Трайкова е доцент доктор в Института за литература при БАН. Научните ѝ интереси са насочени към изследване на литературните полемики, на българския литературен авангард, на творчеството на П. К. Яворов, 491 Александър Балабанов, Боян Пенев, д-р Кръстьо Кръстев, на в. „Развигор“, сп. „Мисъл“ и на други теми и видни фигури от българската културна история. Автор е на книгите „Българските литературни полемики“ (2001), „Списание „Златорог“ и неговият редактор Владимир Василев“ (2020, съвместно с проф. М. Неделчев) и „Литературноисторически и критически сюжети“ (2021), както и на над 90 студии, статии и рецензии, публикувани в научни сборници и периодични издания у нас и в чужбина. Ръководител е на престижни международни и национални научни проекти. В периода 2012–2020 е директор на Института за литература, а от 2021 г. е научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ на БАН.