Огнян Ковачев, роден през 1961 г. в гр. Варна, е доц. д-р по антична и западноевропейска литература в Катедра „Теория на литературата“, основател и съръководител на магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ към Факултет „Славянски филологии“, СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в колежа „Крайст чърч“, Оксфорд (2007), изследовател и гост-преподавател в Пенсилванския университет, Филаделфия, САЩ, с подкрепа на „Фулбрайт“ (2011), лектор по български език, литература и култура в Школата по славистика и източноевропеистика (SSEES) към Университетски колеж Лондон (2009–2013). Преподавал е в ИПКУ „Д-р Петър Берон“ – Варна, ШУ „Константин Прeславски“, Нов български университет и ЮЗУ „Неофит Рилски“. Основни изследователски области: сравнителна литературна история, готически изследвания, филмови изследвания, литература и кино, литературен канон, теория на превода, Петър Увалиев. Автор е на над сто научни публикации, на монографиите „Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика“ (2004) и „Литература и идентичност: преображения на другостта“ (2005). Съставител и редактор на: Едмънд Бърк. „Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото“ (2001); „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. Сборник с доклади от Международната конференция в чест на проф. Волфганг Изер“ (2003); „Идентичности. Отражения. Игри. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Симеон Хаджикосев“ (2004); Петър Увалиев. „Пет минути с Петър Увалиев. Радиобеседи“, част I и II (2015, 2020). Член е на International 321Gothic Association, Association of Adaptation Studies и Академичен кръг за сравнително литературознание.
01/14/2022
Книгата, която любознателните читатели държат в ръцете си, е първият брой от поредицата на Института за литература при БАН „Studia Litteraria Serdicensia“, която беше замислена като продължение на излизалия през 50-те и 60-те години на ХХ век годишник „Известия на института за българска литература при БАН“. В този смисъл темата на нейния първи том изглежда напълно закономерна.
01/14/2022
В първата част на статията съпоставям филмови практики като римейк и адаптация в двойното им качество на процеси и продукти. Проследявам възникването и значенията на първото понятие, появата и развититето му като дейност в киното и теоретичното му осмисляне чрез изследвания на Ж. Садул, Т. Гънинг, Т. Лийч, К. Веревис, Дж. Форест, А. Уилямс и др. Откроявам концептуално и с примери разлики спрямо адаптацията и защитавам необходимостта от разграничаване на явленията, независимо от сходствата помежду им. Във втората част разглеждам мрежата от сродни формати за пренаправяне на филмови продукти и тяхната роля в популярната култура.