Марцел Черни

ИНВЕРСИЯ
ИНСТИТУЦИЯ
Славянски институт – Академия на науките на Чешката република (Прага)
ORCID ID
0000-0003-0916-1989
ДЪРЖАВА
Чешката република

Марцел Черни е чешки българист и славист литературовед, научен сътрудник в Секцията по история на славистиката и по славянски литератури на Славянския институт към Академията на науките на Чешката република (Прага), главен асистент в Катедрата по южнославистични и балканистични изследвания при Философския факултет на Карловия университет (Прага). Съавтор е на няколко книги, сред които “Úloha české inteligence ve společenském životě Bulharska po jeho osvobození” [Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България] (2008), “Slovanské bájesloví Karla Jaromíra Erbena” [Славянската митология на Карел Яромир Ербен] (2009), “Počátky novodobých literatur a metamorfózy romantismu u jižních Slovanů, Rumunů a Albánců” [Начала на съвременните литератури и метаморфози на романтизма при южните славяни, румънците и албанците] (2015), “Slovník jazyka staroslověnského – historie, osobnosti a perspektivy” [Речник на старославянския език – история, личности и перспективи] (2016) и “Sounáležitostí a soudržností k vzájemnému pozná(vá)ní. Sondy z kulturních vztahů mezi Čechy a Bulhary do vzniku ČSR” [Чрез съпринадлежност и съпричастност към взаимно (о)познаване. Проучвания в областта на чешко-българските културни отношения до създаването на Чехословакия] (2021). Той е и преводач на български автори, напр. Димитър Кенаров (“Apokryfní zvířata” [Апокрифните животни], 2012), диаболистите Св. Минков и Вл. Полянов (“Půlnoční historky. Antologie bulharského diabolismu” [Полунощни истории. Антология на българския диаболизъм] (2014), пражката поетеса Лидия Гълъбова (“Andělé Zlatého města” [Ангелите на града] (2018), поетите Н. Кънчев, Б. Ламбовски и А. Илков (“Do příští trávy… Antologie moderní bulharské poezie od A. Dalčeva do 90. let 20. Století” [До другата трева… Антология на модерната българска поезия от Ат. Далчев до 90-те години на ХХ век] (2019) и др.

04/11/2023

Дана Хронкова
Марцел Черни

Пражката версия на драмата „Майстор и дявол“. Няколко бележки върху чешкия период на Кирил Христов (1929–1938)

  • РЕЗЮМЕ

    Статията се фокусира по-подробно върху характеристиките на първата, досега непубликувана, пражка версия на драмата на Кирил Христов „Майстор и дявол“ от 1935/1936 г., чийто ръкопис се съхранява в Литературния архив на Музея на националната книжнина в Прага (необработен фонд „Христов Кирил“). Обръща се внимание на оригиналната легенда за строителя на църквата „Възнесение Богородично и Св. Карл Велики“ на пражкото възвишение Карлов, която Христов е познавал от различни източници, и на генологичните аспекти на самата пиеса (авторът я нарича „пражка драматична легенда“). Проследяват се обстоятелствата относно нейния генезис и възможните ѝ генетични връзки с други литературни текстове от различен произход. По-рано се е предполагало, че авторът е изградил сюжета на драмата основно върху историческото изследване на енорийския свещеник Карел Навратил (1830–1887) за църквата на Карлов от 70-те години на XIX век, използвайки и по-нататъшните литературни адаптации на легендата. Сега обаче беше установено, че изследването на Навратил, и преди всичко драмата на Кирил Христов, с цялата си архитектурна структура и композиция, се основават на по-стария текст на историческата повест на Едуард (Едвард) Херолд (1820–1895) „Строителят на Карлов. Повест от времената на Карл IV“ („Stavitel Karlova. Povídka z časů Karla IV.“) от 1853 г