УКАЗАНИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АВТОРИТЕ


1. ОБЩИ УСЛОВИЯ

■ Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx и pdf.

Шрифтове: за кирилица, латиница и елиница – Times New Roman, 12 pt;

за старобългарските азбуки (кирилица и глаголица) – CyrillicaOchrid10U или Bukyvede, 13 pt.

■ Допускат се всички национални езици за публикуване.

■ Всяка статия да бъде придружена от резюме на езика на публикацията в началото и на английски и език (Abstract.) в края – в обем до 300 думи всяко и до 5 бр. ключови думи/изрази (Keywords:).

Заглавието на статията се дава с ГЛАВНИ БУКВИ (вкл. и в резюмето на англ. език), името на автора – с малки.

■ Името на автора да е придружено от афилиация: институционална принадлежност, научна степен, академична длъжност, електронен адрес (желателно институционален), ORCID iD, Web of Science Researcher ID, оформена по посочения образец (вж. тук по-долу 4. Примерно структуриране).

NB: Институцията навсякъде се изписва без съкращения (напр. Institute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences).

■ Изисква се кратка биографична справка (СV) за автора (около 150 думи) на български и английски език в свободна форма: актуален научен статус и институция, рождена година, основни сфери на научен интерес и специализации, защитени докторати (тема, година), основни публикации (книги).

Ще се радваме да получим и снимка на автора.

■ Статиите могат да бъдат придружени от илюстрации – цветни и черно-бели (като цветни ще бъдат само в електронния вариант на изданието).

Илюстрациите да са в jpg или tif format (при минимална резолюция 300 dpi).  
Да се изпращат в отделни файлове и вътре в текста на съответните места.

■ Всяка статия подлежи на двойно анонимно рецензиране, като анонимният рецензент е от институция, различна от тази на рецензирания автор.


2. ПРАВОПИСНИ ИЗИСКВАНИЯ

Заглавията на книги, списания, вестници (и др.) в българоезичните статии да се дават в кавички, не в курсив, вкл. и ако са на латиница.

В статиите на чужд език да се използва съответната норма.

■ В статиите на български език да се използват българските кавички („...“). При натрупване на кавички в кавичките всички кавички се отварят и затварят отделно („...... „...““).

■ Да се избягва натрупване на скоби в скобите, а при невъзможност – също да се отватят и затварят отделно всяка: (...... (...)).

Вековете се изписват с римски цифри (напр. ХІХ в.).

■ Допустимо е използването на курсив/курсив (italic) и получер (bold) за различни степени на смислово акцентиране; да се избягва подчертаване (underlinе), вкл. и при електронни адреси.

■ Задължително разграничаване на дефис и тире (късо и дълго тире). Дефисът (-) се използва при двойни имена (Кл. Леви-Строс, H.-G. Gadamer) или определения (Захари-Стояновите „Записки“; историко-географски контекст и др.). Използвайте тире за обозначаване на времеви периоди (ХІХ–ХХ в.) или страници (с. 56–58). При двоен брой на списание използвайте дефис (кн. 3-4).

NB: Тире се използва при противопоставяне („черно–бяло“), а дефис – в точно обратния случай („черно-бяло“).

■ „Страница“ се съкращава на с. (а не „стр.“).

■ Коректно изписано местоимението ѝ.

■ Правописът на статиите, които не са на български език, следва съответната езикова норма. 


3. ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ

■ Желателно е (освен при наличието на специални съображения) да се цитира по меродавно издание: първото издание на съответната творба или най-пълните (коментирани, анотирани) събр./избр. съч. на автора.

■ Кратките цитати да се дават с кавички в основния текст. По-дългите е желателно да се обособяват като отделен абзац (блок-цитат), пункт 11, без кавички, с отстъп и отделени с по един празен ред от основния текст, със задължителна отпратка към източника.  
Обособените цитати на поезия се оформят по посочения начин, но в курсив.

Бележките към текста и библиографските отпратки да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с обща номерация (Footnote).

■ При многократно цитиране на определен източник – първичен или вторичен – отпратката може да е и в основния текст в силно съкратена форма (във вид на сигла или дума), като това бъде специално уговорено под линия при първото цитиране.

Допустимо е използването на общоприети съкращения на класически творби или основни многотомни издания.


3.1. БИБЛИОГРАФСКО ОПИСАНИЕ ПОД ЛИНИЯ

Библиографското описание е под линия, като фамилията на автора се инверсира и се изписва с ГЛАВНИ букви, а личното име се дава с инициал.

При неколкократно отпращане към един източник пълната форма се дава само първия път; следващите отпратки се дават само по автор, ако не са поредни (от типа: ПЕТРОВ, А. Цит. съч., с. 123), или без името на автора, ако са (Пак там, с. 123–124).

Допустимо е при повторно цитиране и цялостно изписване на автора и заглавието, без останалите данни (КАНТ, И. Критика на чистия разум, с. 45), като в този случай в курсив се изписва и заглавието на статията.

В съкращения (от типа: „и т. н.“, „т. нар.“, „др. под.“) между отделните думи се поставя интервал.

Цитиране на част от книга или на статия в сборник се въвежда с тире и „В:“, а при източниците на латиница – с „In:“.

При цитиране от периодични издания се използва само тире.

При липса на някои параметри (място на издаване, издателство, година), това се отбелязва: Б. м., б. и., б. г.

При библиографските описания на латиница се използва терминология от лат. език: In: (В:), р. или рр. (с.), et al. (и др.), Ibid./Ibidem (Пак там), L. с. (Цит. съч.), s. l. (без място), s. a. (без посочена година) и др.

При преводни текстове (книги и статии) се посочва и името на преводача, а при сборници – на съставителя/съставителите.


Примери:

Книги (монографии)

ЯНЕВ, С. Пародийното в литературата (Пародийно и пародия в българската литература от Вазов до Смирненски). София: Наука и изкуство, 1989.

WHORF, B. L. Language, Thought and Reality. Cambridge, Mass.: MIT Press, 1956, pp. 123–124.

КОТЛЯР, Е. С. Миф и сказка Африки. Москва: Наука, 1975, с. 32–33.

ХОРКХАЙМЕР, М., Т. В. АДОРНО. Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти. Прев. Ст. Йотов. София: Гал-Ико, 1999, c. 107–150.

Част от книга

СТОЯНОВ, З. Нашата програма. – В: З. СТОЯНОВ. Съчинения. Т. 3. Публицистика. София: Български писател, 1966, с. 45.

АВЕРИНЦЕВ, С. Предварителни бележки към изучаването на среднoвековната естетика. – В: С. АВЕРИНЦЕВ. Ранновизантийската литература. Традиции и поетика. Прев. Е. Трендафилова. Б. м.: Тавор, 2000, с. 55.

КОЛАРОВ, Р. За автора – post mortem. – В: Изпитания на теорията. Литературоведски диалози. Съст. Р. КОЛАРОВ, М. ДАЧЕВ. София: ИК Александър Панов, 2004, с. 222.

NIETZSCHE, F. Über Wahrheit und Lüge in aussermoralischen Sinn. – In: F. NIETZSCHE. Werke in drei Bänden. Bd. 3. Hg. v. K. Schlechta. München: Carl Hanser Verlag, 1956, S. 309–323.

Периодични издания

■ СЛАВЕЙКОВ, П. Р. Раскошността у нас. – Читалище (Цариград), ІІІ, 1872, № 1 (30 окт.), c. 27–31.

■ КОНСТАНТИНОВИЧ, З., Ф. РИНЕР. Три линии на традицията в средноевропейския литературен дискурс. Прев. Б. Минков. – Език и литература, LVIII, 2005, № 1-2, с. 85–95.

■ MLADENOV, C. Pejo K. Javorov (1878–1914), a “bolgar Ady”. – Helikon: Világirodalmi figyelő (Budapest), XV, 1969, № 1, p. 136.

■ ТОДОРОВ, Г. Само за самоубийци. – Култура, XLІХ, № 42, 2 дек. 2005, с. 5.

Електронна публикация

■ ДИМИТРОВ, Э. И. Литературоведение „на пороге“ (Русская эмиграция в Варне и лекция Н. Рутковского о Достоевском). – LiterNet, № 12 (73), 31.12.2005: https://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/literaturovedenie.htm [прегл. 22.04.2021].

■ МАНЧЕВ, Б. Модерност и антимодерност. Българският националекзотизъм. – В: Култура и критика. Ч. 3: Краят на модерността? Съст. А. ВАЧЕВА, Г. ЧОБАНОВ: LiterNet, 19.04.2003: http://liternet.bg/publish2/bmanchev/modernost1.htm [прегл. 22.04.2021].

В отпратките под линия се допуска редуцирано библиографско описание, напр. изпускане на подзаглавието или на част от заглавието (при повторно цитиране), пропускане на съставителите и редакторите на сборници, както и на преводачите, избягване на датата на последната верификация при електронни публикации и др.

Пълното библиографско описание се дава след статията в рубриката „Литература“, в която се включват само научни източници, като в особени случаи (напр. при есеистично-документално-публицистични жанрове) авторът преценява с оглед на конкретния контекст.

При необходимост преди нея може да обособи рубрика „Извори” (вкл. и архивни единици), както и списък със съкращения. 


3.2. ЛИТЕРАТУРА

Тук се дават пълните библиографски данни на всички заглавия, цитирани под линия в текста, изписани на оригиналния им език (по посочения начин), подредени по азбучен ред, без номерация.

В началото – в азбучен ред – се дава списъкът с използвана литература на кирилица, като след всяко заглавие в прави скоби е неговата транслитерация.

Използва се ретранслаторът за библиографско цитиране за Word в БДС ISO 690. (Автоматична транслитерация може да се види и на сайта https://2cyr.com/?7). NB: „София“ се транслитерира като „Sofia“ (не „Sofiya“).

След това, отделени с интервал (празен ред) – се дават англоезичните заглавия и накрая, също след интервал – заглавията на елиница (ако има такива), без да се транслитерират.

В транслитериран вид някои от посочените по-горе примери изглеждат така:

■ АВЕРИНЦЕВ, С. Предварителни бележки към изучаването на среднoвековната естетика. – В: С. АВЕРИНЦЕВ. Ранновизантийската литература. Традиции и поетика. Прев. Е. Трендафилова. Б. м.: Тавор, 2000, с. 40–98. [AVERINTSEV, S. Predvaritelni belezhki kam izuchavaneto na srednovekovnata estetika. – V: AVERINTSEV, S. Rannovizantiyskata literatura. Tradicii i poetika. Prev. E. Trendafilova. B. m.: Tavor, 2000, s. 40–98.]

■ ДИМИТРОВ, Э. И. Литературоведение „на пороге“ (Русская эмиграция в Варне и лекция Н. Рутковского о Достоевском). – LiterNet, № 12 (73), 31.12.2005: https://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/literaturovedenie.htm (прегл. 22.04.2021). [DIMITROV, E. I. Literaturovedeniye „na poroge“ (Russkaya emigratsiya v Varne i lektsiya N. Rutkovskogo o Dostoyevskom). – LiterNet, No 12 (73), 31.12.2005. Retrieved: https://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/literaturovedenie.htm (pregl 22.04.2021).]

■ КОНСТАНТИНОВИЧ, З., Ф. РИНЕР. Три линии на традицията в средноевропейския литературен дискурс. Прев. Б. Минков. – Език и литература, LVIII, 2005, № 1-2, с. 85–95. [КONSTANTINOVICH, Z., F. RINER. Tri linii na traditsiyata v srednoevropeyskiya literaturen diskurs. Prev. B. Minkov. – Ezik i literatura, LVIII, 2005, № 1-2, s. 85–95.]

■ ХОРКХАЙМЕР, М., Т. В. АДОРНО. Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти. Прев. Ст. Йотов. София: Гал-Ико, 1999. [HORKHAYMER, M., T. V. ADORNO. Dialektika na Prosveschtenieto. Prev. St. Yotov. Sofia: Gal-Iko, 1999.] 


4. ПРИМЕРНО СТРУКТУРИРАНЕ

Иван Иванов, проф. д. н.
Институт за литература – Българска академия на науките


ЗАГЛАВИЕ НА СТАТИЯТА


Резюме. (до 300 думи)
Ключови думи: (до 5 бр.)


Текст на статията (TNR, 12 pt).


Благодарности и финансиране
Статията е подготвена с финансовата подкрепа на ФНИ, грант № E02-8/2019.
Авторът благодари на служителите на ДА–София за оказаното му съдействие при работа в архивите.


ИЗВОРИ

Седянка с една мумия. Приказчица от Ив. Ев. Гешова. – Читалище, ІV, 1874, № 23 (30 ноем.), с. 671–691.

JAGIĆ, V. Sitna gradja za crkveno pravo. – Starine Jugoslavenske akademije znaonosti i umjetnosti, VI, 1874, s. 112–156.


ЛИТЕРАТУРА

КОЛАРОВ, Р. За автора – post mortem. – В: Изпитания на теорията. Литературоведски диалози. Съст. Р. КОЛАРОВ, М. ДАЧЕВ. София: ИК Александър Панов, 2004, с. 214–234. [KOLAROV, R. Za avtora – post mortem. – V: Izpitaniya na teoriyata. Literaturivedski dialozi. Sast. R. KOLAROV, M. DACHEV. Sofia: Aleksandar Panov, 2004, s. 214–234.]

ХОРКХАЙМЕР, М., Т. В. АДОРНО. Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти. Прев. Ст. Йотов. София: Гал-Ико, 1999. [HORKHAYMER, M., T. V. ADORNO. Dialektika na Prosveschtenieto. Prev. St. Yotov. Sofia: Gal-Iko, 1999.]

MLADENOV, C. Pejo K. Javorov (1878–1914), a “bolgar Ady”. – Helikon: Világirodalmi figyelő (Budapest), XV, 1969, № 1, p. 136.

NIETZSCHE, F. Über Wahrheit und Lüge in aussermoralischen Sinn. – In: F. NIETZSCHE. Werke in drei Bänden. Bd. 3. Hg. v. K. Schlechta. München: Carl Hanser Verlag, 1956, S. 309–323.

ΔΕΛΗΔΉΜΟΥ, Ε. Χρ. Θησαυρός Δαμασκηνού Του υποδιακόνου και Στουδίτου του Θεσσαλονικέως. Θεσσαλονίκη: Β. Ρηγоπоυλоυ, 2004, σ. 3–15.


Acknowledgments & Funding
The article was prepared with the financial support of Funding agency FNI, Grant number E02-8/2019.
The author thanks the employees of DA–Sofia for their assistance in working in the archives.


ARTICLE TITLE


Abstract.
Keywords:


Ivan Ivanov, Prof. DSc.
ORCID iD: 0000-0001-7541-162X
Web of Science ResearcherI D: Y-2942-2007
Institute for Literature – Bulgarian Academy of Sciences
1113 Sofia, Bulgaria
E-mail: [email protected]