Дарин Тенев

ИНВЕРСИЯ
ИНСТИТУЦИЯ
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ORCID ID
0009-0009-4415-4275
ДЪРЖАВА
България

ДАРИН ТЕНЕВ е професор по теория на литературата. Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е директор на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет (2011–2021). Завършва Българска филология и Японистика, а след това и магистърска програма по литературознание в СУ. Специализирал е в Киото и Токио. Получава докторска степен с дисертация върху конструирането на фикционални образи и каква теория на модела е нужна за тяхното изследване. Два пъти стипендиант на японското Министерство на образованието и науката, стипендиант на Японската фондация и на Центъра за академични изследвания – София. Изнасял е лекции в Токио, Киото, Ню Йорк, Берлин, Мюнстер, Кьолн, Венеция. Има четири публикувани книги на български: „Фикция и образ. Модели“ (Пловдив: Жанет 45, 2012), „Отклонения. Опити върху Жак Дерида“ (София: Изток-Запад, 2013), „Три лекции върху Хайдегер. Модалност и индексичност в ‘Битие и време’“ (София: Изток-Запад, 2023), „Лабиринтът на модалностите“ (София: ВС Пъблишинг, 2024). Интересите му са в областта на теория на моделите, литературна теория, деконструкцията, феноменологията, психоанализата, теорията на фикцията, японската литература. Превежда от японски, френски и английски.

Рецензия

12/04/2025

Дарин Тенев

Критика пред класика Ангел Ангелов, Класицистичният анти/модернизъм на Емил Щайгер, София, 2024, 455 с.

  • РЕЗЮМЕ

    Споровете около канона, избух- нали във втората половина на 1980-те и разгорещили се в следващите две десетилетия, са имали разнообразни следствия. Едно от тях е, че те са оста- вили до голяма степен извън критическото внимание понятието за „класика“ и „класическо“ със специфичното му място в историята на идеите. Така, след началната саморазправа с него, от една страна, то започва да изглежда твърде лесно заменимо, например от по-ясно ангажираното с политическите залози на хуманитарните изследвания понятие за „канон“. Класическото се критикува като канонично и канонизирано. Тъкмо поради тази причина то се оказва не просто заменимо, а отстранимо. В съ- временното литературознание думите „класика“ и „класическо“ вече рядко се употребяват критически.

    ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ