Бойка Илиева

Boyka Ilieva, Assoc. Prof. PhD
  • ИМЕ: Бойка Илиева
  • ИНВЕРСИЯ
  • ИНСТИТУЦИЯ
    Югозападен университет „Неофит Рилски“
  • ДЪРЖАВА
    България
  • Бойка Илиева е доцент по антична и западноевропейска литература в Югозападния университет „Неофит Рилски“, както и литературен сътрудник към Института за литература, БАН. Автор е на монографиите „Италия в културата на Българското възраждане. Преводи и литературни влияния“ (2012) и „Вдъхновението Италия. Литературни контексти 1878–1918“ (2019), на учебното помагало за студенти „Западноевропейска литература. Естетически текстове и програми“ (2017), както и на статии в научни сборници и периодични издания. Председател е на Българското общество за проучване на XVIII век и член на Академичния кръг по сравнително литературознание. Изследователските ѝ интереси са съсредоточени в областта на литературната рецепция, сравнителното литературознание, имагологията, женското писане. Член е на редакционните колегии на академичните списания „Езиков свят“ и „Дългият Осемнадесети век“.


08/06/2026

pp. 246-271
PDF
ISSN 2738-7631 (Print) • ISSN 2815-2999 (Online) • Institute for Literature

ОПИТОМЯВАНЕТО НА ЖОРЖ САНД, ИЛИ ЗА СЕЛЕКТИВНАТА РЕЦЕПЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

  • РЕЗЮМЕ

    Настоящата статия изследва рецепцията на Жорж Санд в българската възрожденска култура, разглеждайки я като процес на селективно усвояване на европейската модерност. Основната теза е, че българското общество от XIX век не възприема директно и в пълнота творчеството на Санд, а го „опитомява“, адаптирайки го към собствените си морални и идеологически норми. Изследването се опира на рецептивната естетика (Яус, Изер), теорията за превода като пренаписване (Льофевр), теорията на културния трансфер и полисистемната теория, за да покаже, че преводът функционира като активен механизъм на филтриране и пренареждане на чуждите текстове. В този контекст българските преводачи действат като културни медиатори, които подбират и адаптират произведенията на Санд според „хоризонта на очакване“ на възрожденския читател. Анализът показва, че в българската културна среда навлизат предимно морализаторски и пасто- рални творби, докато радикалните романи, поставящи въпроси за женската автономия, сексуалността и критиката на брака, остават извън преводния корпус. Това селективно присвояване трансформира образа на Санд – от социално критична еманципаторка в „безопасна“ моралистка, съвместима с патриархалните ценности на възрожденското общество. Същевременно преводите ѝ изпълняват важна културна функция: те въвеждат нови естетически модели, романтически мотиви и социална чувствителност, като подпомагат изграждането на националната литературна система. Рецепцията на Жорж Санд в Българското възраждане е строго селективна и адаптивна, тя допуска само онези елементи на европейската модерност, които могат да бъдат интегрирани в местния морален и културен контекст. Този процес разкрива по-общ механизъм на културно посредничество, при който модерността се усвоява не като пряк трансфер, а като трансформирано и идеологически пречупено явление.

    Тема: Ние за другите и за себе си
    Ключови думи: Жорж Санд Българско възраждане рецепция преводна литература културен трансфер