Миглена Дикова-Миланова

ИНСТИТУЦИЯ
Гентски университет
ДЪРЖАВА
Белгия

Миглена Дикова-Миланова завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2008 г. в Католическия университет в Льовен, Белгия, защитава докторат по философия на тема „Културалната политика на възвишеното“. От 2014 г. преподава български език и култура в Университета в Гент, Белгия. Интересите ѝ са в областта на теория и история на литературата, сравнително литературознание и естетика. Публикувала е статии върху проблеми, свързани с естетиката, както и с българската и руската литератури – на български, английски и нидерландски. Автор е на стихосбирките „Будна вода“ (1992) и „4(four)2(two)на“ (2021). 

04/03/2023

Миглена Дикова-Миланова

СЪВРЕМЕННИЯТ БЪЛГАРСКИ РОМАН И (ПРЕ)НАПИСВАНЕТО НА ИСТОРИЯТA

  • РЕЗЮМЕ

    Тази статия има за цел да разгледа аспекти от отношението към добре известни факти от българската история, представени в романа „Възвишение“ (2011) на Милен Русков и в романа „Сестри Палавееви – по пътя към новия свят“ (2017) на Алек Попов. Първата книга разглежда периода на българското национално възраждане през XIX век и полемиката около фигурата на Димитър Общи. Романът на А. Попов разказва историята на партизанската съпротива от 1940-те години в България. И двата периода имат много специално и важно значение за българите и за българската история като цяло. 

    Романът на Русков може да се чете в близък диалог с романтичната и кантианска идея за възвишеното. Романът на А. Попов имитира сюжетните линии на приключенските повести и романи за деца и юноши, одобрени от БКП, за комунистическата съпротива и нейната борба с фашизма и срещу капиталистическото класово общество. Пример за такъв роман е „Овчарчето Калитко“ (1946) на И. Хаджимарчев. Романът на Попов може да се разгледа и в наративния контекст на класическите комикси в стила на Батман, Супермен и Жената чудо. М. Русков и А. Попов пренаписват и деконструират митовете около двата периода от българската история и вграждат Възраждането и партизанското движение в съвременния, непрекъснато променящ се поглед върху политическото, литературното и историческо развитие на страната. Въпросът е може ли литературата да направи това, което и политиката, и самата история не са успели да постигнат досега, едновременно да промени и запази историческата ни памет за ключови събития от миналото.