Анна Алексиева

Anna Alexieva, Assoc. Prof., PhD
  • ИМЕ: Анна Алексиева
  • ИНВЕРСИЯ
  • ИНСТИТУЦИЯ
    Институт за литература – Българска академия на науките
  • ДЪРЖАВА
    България
  • Анна Алексиева е доц. д-р в Института за литература към БАН, секция „Литература на Българското възраждане“. Изследователските ѝ интереси са в областта на българската литература от XIX–XX в., литературния канон, маргинализираните автори и текстове; културните изследвания, изграждането на „големите“ исторически разкази и националния героичен пантеон; официалния, баналния и субкултурния национализъм. Носител е на наградата на БАН за млади учени „Проф. Марин Дринов“ (2013). Главен редактор на сп. „Литературна мисъл“ (от 2024). Член на Българско общество за проучване на XVIII век и на Академичен кръг по сравнително литературознание. Автор е на монографиите „Българската поезия от 40-те и 50- те години на XIX век. Роли на субекта“ (2012) и „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“ (2025). Съредактор на „Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. дфн Николай Аретов“ (2016), „Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII–XIX в.)“ (2018), „Наслади и забрани“ 340 (2018), „Книгите като събития в Европа и Османската империя (XVII–XIX век)“ (2020), „Прогрес и предразсъдъци през XVIII–XIX век“ (2025) и др.


08/06/2026

pp. 185-196
PDF
ISSN 2738-7631 (Print) • ISSN 2815-2999 (Online) • Institute for Literature

РЕТОРИКИ НА РЕГИОНАЛНОТО В БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ПОЕЗИЯ

  • РЕЗЮМЕ

    Статията изхожда от разбирането, че през XIX в., наред с повишения интерес към чуждестранните (западни) културни модели, се засилват и реториките на регионалното, мотивирани до голяма степен от националноохранителни подбуди. С понятието „регионално“, използвано при разглеждането на възрожденската поезия, се означават стеснените обеми на родния свят: локални, национални, балкански или ориенталски. Те функционират като защитна рамка на принадлежност и целенасочено се разграничават от мащабите на европейското, а още повече от идеята за универсалното, която по това време не е лишена от актуалност в западния интелектуален контекст. В статията се обръща внимание и на динамиката на регионалния дискурс от локален към национален, а също и на стратегиите, чрез които „своето“ се легитимира чрез езика, културното наследство и някои оксиденталистки нагласи.

    Тема: Ние за другите и за себе си
    Ключови думи: Българско възраждане поезия реторики на регионалното идентичност оксидентализъм