Статията представлява част от изследване върху унаследяването на модернистичните тенденции в българската литература от периода 1944–1989 г., когато тя е доминирана от социалистическия реализъм. Тази приемственост не е концептуално манифестирана от протагонистите си. Често е умишлено подценявана и неглижирана от критиците и изследователите, работили през периода. Не са редки и случаите, в които тя бива изопачено и тенденциозно използвана за отхвърлянето на творби и автори – чрез оборотните клейма на „буржоазния формализъм“ и „упадъчните идеи“. Така се създава традиция на премълчаването ѝ, която по инерция бива приета в някаква степен дори и от литературознанието след 1989 г. В настоящия текст във фокус е връзката между фигурите на Теодор Траянов и Иван Пейчев – един „тандем“ във времето, за който почти не е ставало дума в литературната история.
ИСТОРИЯ ЗА ДВАМА РИЦАРИ: ТЕОДОР ТРАЯНОВ И ИВАН ПЕЙЧЕВ
-
-
- ИМЕ: Елка Димитрова
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература – Българска академия на науките
-
ДЪРЖАВАБългария
-
Д-р Елка Димитрова (1971) е доцент в Института за литература към Българската академия на науките. Работи върху проблематиката на българския и световния литературен модернизъм и на българската литература от периода след 1944 г. Защитава докторат на тема „Аспекти на митологичното и историчното в българската поезия от 20-те години на ХХ в. (Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев и Николай Лилиев)“ (Институт за литература, 2000). Автор на следните книги и учебни помагала: „Изгубената история“, София: ИЦ „Боян Пенев“, 2001; „Нови анализи на литературни творби“. За обучението в 11. и 12. клас. Т. 1, 2 .София: „Дамян Яков“, 2002; „Нови анализи на литературни творби“. За кандидат-студенти. Т. 1,2. София: „Дамян Яков“, 2004; „The Marginal Intellectual“ – CAS (Centre for Advanced Study, Sofia), 2017, монография (eлектр.публ.: https://www.cas.bg/en/working_paper_series/advanced-academia-programme-2015-2016-1850. html; https://www.ceeol.com/search/journal-detail?id=659).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ