Текстът предлага критичен прочит на изказаните от Б. Ст. Ангелов предположения за наличието на сръбски архаичен превод на новогръцката антология „Съкровище“ на Дамаскин Студит (Венеция, 1557/58). Резултатите от проучването потвърждават тезата за резистентност на сръбската традиция спрямо нея. Изложени са и открити в неговия ход нови данни за преписваческата дейност на рилски книжовници от кръга на Йосиф Брадати през XVIII в., за археографската история на архаичния средногорски Белградски дамаскин от XVII в., притежание на виден сръбски църковник около 40-те години на XVIII в. в патриаршеското и митрополитско средище Сремски Карловци. Предложена е също така идентификация на превода и нова датировка на единствения несъмнен сръбски препис на слово от „Съкровище“ („За неделя кръстопоклонна“), включено в Хилендарски комплект от чети-минеи, съставен ок. 1623–1626 г.
АРХАИЧНИТЕ ПРЕВОДИ НА ДАМАСКИНСТУДИТОВОТО „СЪКРОВИЩЕ“: ИМАЛО ЛИ Е СРЪБСКИ?
-
-
- ИМЕ: Диляна Радославова Петрова
- ИНВЕРСИЯ
-
EMAIL
-
ИНСТИТУЦИЯИнститут за литература – Българска академия на науките
-
ДЪРЖАВАBulgaria
-
Основните научни интереси и публикации на Диляна Радославова са в полето на историята и ръкописния репертоар на българските книжовни центрове през Късното средновековие, славянската химногрфия и агиография, кирилската палеография и палеотипия, описанието на славянски ръкописи и старопечатни книги, медиевистичната библиография и създаването на електронни ресурси в областта на славянското книжовно наследство. Член на научните екипи, удостоени с Голямата награда „Питагор“ за най-добър научен колектив (2009 г.) и с наградата „Джон Бел“ на американската Асоциация за българистични изследвания за най-добро издание с българистична проблематика (2017 г.).
-
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ