„Мрачни нощи“ на Хосе Кадалсо: между готическата поетика и просвещенския разказ

Публикувана на
Свободен достъп

РЕЗЮМЕ

Статията разглежда диалога „Мрачни нощи“ на Хосе Кадалсо от гледна точка на готическите и просвещенските елементи в него. Докато носител на просвещенските идеи е главният герой Тедиато, готиката се дължи на ужасяващата атмосфера и дебнещото на всяка крачка свръхестествено. Конституиращите готическата поетика дихотомии между свръхестественото минало и пречистеното от свръхестественост настояще в диалога се трансформират в опозиции между рационалния Тедиато и суеверния Лоренцо. Благодарение на жанра на диалога напрежението между двата полюса остава постоянно, а това на свой ред допринася за силното въздействие на „Мрачни нощи“.


„Мрачни нощи“ на Хосе Кадалсо: между готическата поетика и просвещенския разказ

  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 188 - 193
    Брой страници
    6
    БРОЙ ПРЕГЛЕЖДАНИЯ:
    26
    ГОДИНА:
    БРОЙ НОМЕР
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ

      • ИМЕ: Теодора Цанкова
      • ИНВЕРСИЯ: Цанкова, Теодора
      • E-MAIL: [email protected]
      • ИНСТИТУЦИЯ: Софийски университет „Св. Климент Охридски“
      • ДЪРЖАВА: България
      • ORCID: 0000-0001-9746-7819
      • Д-р Теодора Цанкова (1981) е главен асистент в Катедрата по испанистика и португалистика във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Придобива докторска степен по западноевропейска литература (2012) с дисертация на тема „Портретът в литературата на модернизма (Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Хосе Мартинес Руис „Асорин“)“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда художествена литература и хуманитаристика от испански език (Х. Мариас, Е. Вила-Матас, Х. Гома) и е заместник-председател на Съюза на преводачите в България. 

  • „Мрачни нощи“ на Хосе Кадалсо: между готическата поетика и просвещенския разказ
    РЕЗЮМЕ

    Статията разглежда диалога „Мрачни нощи“ на Хосе Кадалсо от гледна точка на готическите и просвещенските елементи в него. Докато носител на просвещенските идеи е главният герой Тедиато, готиката се дължи на ужасяващата атмосфера и дебнещото на всяка крачка свръхестествено. Конституиращите готическата поетика дихотомии между свръхестественото минало и пречистеното от свръхестественост настояще в диалога се трансформират в опозиции между рационалния Тедиато и суеверния Лоренцо. Благодарение на жанра на диалога напрежението между двата полюса остава постоянно, а това на свой ред допринася за силното въздействие на „Мрачни нощи“.