Статията разглежда проблема за възвишеното в Пушкиновата „малка трагедия“ „Каменният гост“. Късният Пушкин е свързвал изкуството не с красотата и съзерцанието, а с възвишеното – със страха, силата и справедливостта. Той си го е представял като по-мощно от живота, способно да напуска своята отделеност от него и директно да се намесва в протичането му.
Дон Жуан и възвишеното
-
ГОДИНА: КНИГА 4ПУБЛИКУВАНО НА :
ИЗДАТЕЛ: INSTITUTE FOR LITERATUREISSN (Print): 2738-7631ISSN (Online): 2815-2999
-
-
- ИМЕ: Морис Фадел
- ИНВЕРСИЯ: Фадел, Морис
- E-MAIL: [email protected]
- ИНСТИТУЦИЯ: Нов български университет
- ДЪРЖАВА: България
- ORCID: 0000-0003-3652-487X
Морис Фадел е доцент по теория на литературата в Нов български университет. Той е автор на книгите „Пол де Ман: опити с невъзможното“ (2002), „Животното като литературна провокация: „анималистиката“ на Емилиян Станев“ (2010) и „Детективи, разузнавачи, Студена война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива“ (2021), както и на множество статии и рецензии в литературни медии и научни сборници. Ръководител е на департамент „Нова българистика“ в НБУ.
-
-
РЕЗЮМЕСтатията разглежда проблема за възвишеното в Пушкиновата „малка трагедия“ „Каменният гост“. Късният Пушкин е свързвал изкуството не с красотата и съзерцанието, а с възвишеното – със страха, силата и справедливостта. Той си го е представял като по-мощно от живота, способно да напуска своята отделеност от него и директно да се намесва в протичането му.
ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ
