адаптация

В първата част на статията съпоставям филмови практики като римейк и адаптация в двойното им качество на процеси и продукти. Проследявам възникването и значенията на първото понятие, появата и развититето му като дейност в киното и теоретичното му осмисляне чрез изследвания на Ж. Садул, Т. Гънинг, Т. Лийч, К. Веревис, Дж. Форест, А. Уилямс и др. Откроявам концептуално и с примери разлики спрямо адаптацията и защитавам необходимостта от разграничаване на явленията, независимо от сходствата помежду им. Във втората част разглеждам мрежата от сродни формати за пренаправяне на филмови продукти и тяхната роля в популярната култура.

Филмът на Паоло Дженовезе „Перфектни непознати“ от 2016 г. се радва на висок зрителски интерес, до месец юли 2019 г. има 18 римейка и влиза в „Книгата за рекорди на Гинес“. Сравнителният анализ включва италианския филм, испанската интерпрета- ция, френския римейк и руската киновариация. Статията изследва интермедиалния заряд на оригиналния филм, в който смартфонът функционира като диспозитив, генериращ вторични разкази в об- рамчващия кинонаратив. Обособяват се формите на римейка като „транскултурна адаптация“1 с различна степен на повторение, тран- сформиране и обновление. Предпоставките за високото ниво на „адаптируемост“2 на филма се свързват с новаторската интермеди- ална композиция в съчетание с потенциал за авторско претворяване и адаптиране към локални контексти на рецепция.