Sonya Aleksandrova-Koleva

INSTITUTION
University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”
COUNTRY
Bulgaria

Соня Александрова-Колева е главен асистент в Катедра по история на литературата и сравнително литературознание на Филологическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, където от 2009 г. преподава Антична и западноевропейска литература. Била е дългогодишен преподавател по френски език в УХТ – Пловдив. Докторската си дисертация по сравнително литературознание защитава в Университет Артоа – Франция. Научните й интереси са в областта на сравнителното литературознание, френска литература, история на литературата, културна история и превод. Тя има публикувани много научни статии в България и в чужбина, отпечатани у нас преводи от френски език, и две монографии по темата на дисертационния труд, съответно на български и на френски: „Западноевропейската литературна 1953/54-та година“ (УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2012) и „L'année littéraire 1953-54 dans la littérature européenne“ (Éditions universitaires européennes, Berlin, 2019). Член е на Международната асоциация „Приятели на Андре Малро“ – AIAM, на Академичния кръг по сравнително литературознание АКСЛИТ – България и на Международната асоциация по сравнително литературознание CALIC.

07/05/2023

Sonya Aleksandrova-Koleva

Maupassant in an Attempt to Deplete the Realisticm Representation – Repetition, Doubling, Loss of Reference

  • ABSTRACT

    In the focus of the current analysis is Maupassant novel “Fort comme la mort” (“Strong as Death”), which treats the topic of the painter and particularly the image. We propose that its content to be reviewed through the prism of reflection multiplication (counterparts, repetitions, similarities) as an attempt to bring mimesis in question. According to our opinion the French author presents copies of characters and objects with different degree of deviation from the original, following the reflection principle, with the aim to blur the basic image and to bring gradual loss of its referentiality. Maupassant recreates a situation in which the mimesis is somehow empty of any meaning because of the so many reproduced reflections of the reflections which start replacing each other till they create hallucination picture of a world without possible stable representation. Such picture is too subjective and undermines the prerequisite itself of image objectivity connected to the principles of realism and naturalism. This is the reason why we suppose, that Maupassant is one of those premodern creators who seek new forms and techniques without cardinal detachment from the classical ones, although he realizes they are worn out, and he is trying exactly through numerous repetitions to involve them in the expression of their own denial.