The article focuses on the functioning of concepts such as historical prototype, archetype and mysticism in the dramaturgical texts by Anton Strashimirov (“St. Ivan Rilski”, 1911), Konstantin Mutafov (“Omurtag Khan”, 1924), Lyudmil Stoyanov (“Tomiris”, 1921), Nikolay Raynov (“Once upon a Time…”, 1923) and Boyan Danovski (“Yoan Vladimir”, 1924). These plays interpret in an arbitrary way historical figures, facts and events from the Early Middle Ages in Bulgaria. The new type of protagonist in them is intricately modeled between the historically inherited as memory and facts, as a cultural archetype and as a self-defining modern character. The article seeks to answer several basic questions: how the Bulgarian playwright handles historical facts, why he replaces the documented and the real-historical with the mystical-legendary, the fairy-tale, the fantasy and even the surreal. What drives artistic reflection and provokes the mystification of historical narrative, the creation of a wide network of cultural associations, and the unlocking of archetypal mythological models? The answer to these questions shows that the historical theme is a necessary impetus for the modernization of the Bulgarian drama through the use of the principle of aesthetic syncretism in the tens and the twenties of the twentieth century.
HISTORICAL PROTOTYPES, ARCHETYPES AND MYSTICICSM IN BULGARIAN MODERN DRAMA FROM THE 1910s AND 1920s
-
PAGE RANGE: 234 - 255
PAGE COUNT22COUNT:
- INVERSIONINSTITUTIONInstitute of Literature, Bulgaria Academy of SciencesE-MAILCOUNTRYBulgaria
Мариета Иванова-Гиргинова, родена през 1963 г., е доц. д-р в Института за литература – БАН. Научните й интереси са предимно в пресечната точка между българската литература и театъра, и особено ранномодерната и модерната българска драма; литературната и театрална периодика. Автор е на около 100 научни публикации и на книгите: „Лабиринтът на драмата. Трансформации на Аза в българската драматургия на ХХ век“ (2002); „Блянове по модерна драма. Драматическият проект на Петко Тодоров“ (2010) и „Книга за сп. "Златорог" (1920–1943)“ от поредицата „Периодика и литература“ (2020, в съавт.). Съставител и редактор на десет книги с научни изследвани и на шест сборника с художествена литература. Ръководител на четири международни научни проекта. Води университетски спецкурсове върху история на новата и съвременна българска драматургия и взаимодействието литература–театър в ПУ „Паисий Хилендарски“ и Театрален колеж „Любен Гройс“. Лектор в Санктпетербургския държавен университет (2003–2007) и в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“ (2012–2016), към който създава и разработва Център по българистика. Носител на отличия от университета „Тарас Шевченко“ (2015) и от Посолството на Р България в Украйна (2016) за принос в развитието на българистиката в Украйна.
INVERSIONINSTITUTIONSofia University St. Kliment OhridskiE-MAILCOUNTRYBulgariaЕлизария Рускова (1956) е д-р, хоноруван асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава скандинавска драма, театър и филм в Катедрата по германистика и скандинавистика. Научните й интереси са в областта на модерната българска и европейска драма, поетиката и естетиката на модернизма и авнгарда в драмата, литературната и театрална периодика. Автор е на изследвания, посветени на рецепцията на скандинавската драма в България, на сравнителни анализи на ранномодерната скандинавска и българска драма, както и на изследвания на българската и европейска драма в по-общ контекст. Съавтор е на „Книга за сп. "Златорог" (1920–1943)“ (2020, в съавт.). Редактор на няколко научни сборника. Води университетски спецкурсове върху взаимодействието литература–театър в Театрален колеж „Любен Гройс“.
-
