Фотини Христакуди

ИНСТИТУЦИЯ
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ДЪРЖАВА
България

Фотини Христакуди-Константиниду, родена през 1977 г., е доктор по литературознание и доцент по новогръцки език и литература в Катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Изследванията ѝ се простират в областта на рецепцията на символизма в новогръцката поезия чрез творчеството на няколко поредни поетични поколения, проблемите на диглосията и утвърждаването на димотики като език на художествената литература, на проблематика, свързана със сравнителното литературознание, а също така има публикации върху творчеството на Н. Вапцаров и В. Петров в гръцки научни списания. Автор е на книгите „Символизмът и новогръцката поезия от края на XIX и началото на ХХ в.“ (2020) и „Проблеми на гръцкия литературен развой 1880-1930 (eтюди върху новогръцката поезия)“ (2020).

01/14/2022

Фотини Христакуди
Симеон Михалков

ПРАКТИКИ НА РИМЕЙКА В (ПРЕ)СЪТВОРЯВАНЕТО НА ГРЪЦКАТА ИДЕНТИЧНОСТ (ВЪРХУ „АЛЕКСИС ЗОРБАС“ И „КОЛОСЪТ ОТ МАРУСИ“)

  • РЕЗЮМЕ

    Мотивите за пътуването и приятелството са в основата на сюжета на знаменития роман на Н. Казандзакис „Алексис Зорбас“, те движат и перото на Х. Милър в световноизвестния му пътепис, станал символ на филелинизма – „Колосът от Маруси“. Двете настолни творби анализират проблемите на идентичността (на гърка, но и не само) от индивидуална и социокултурна гледна точка. В статията римейкът е разбиран като (пре)направа или (пре)сътворяване на гръцката идентичност в контекста най-вече на общочовешките морални категории, дарили с едно неподозирано дълговечие книги- те „Алексис Зорбас“ и „Колосът от Маруси“.

    ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ