автофикция

12/04/2025

Илвие Конедарева

НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ АВТОФИКЦИЯТА В БЪЛГАРСКАТА ПРОЗА ОТ 80-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК („БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“ – ВИКТОР ПАСКОВ)

  • РЕЗЮМЕ

    Текстът предлага един възможен прочит на взаимодействието между литература и действителност през фигурата на автора. На фокус е именно автобиографичното полагане на автора във фикционалното пространство на „Балада за Георг Хених“. Като първа част от една автобиографична трилогия („Балада за Георг Хених“, „Германия – мръсна приказка“, „Аутопсия на една любов“) повестта „Балада за Георг Хених“ превръща автофикцията в почерк и стил на писане на Виктор Пасков. Художественият свят на творбата допуска игра с границата между реално и фикционално, която Пасков удържа чрез проблематичната позиция на автора, заявил себе си като такъв, но и като герой на повествованието. Разгръщането на историята за себе си минава през травмите от детството, когато започва големият път към откриването на отговора на въпроса „Кой съм аз всъщност?“.