Страшните детски сънища – своеобразно осъществяване на желания. Психоаналитичен и психодраматичен ракурс

Страшните детски сънища – своеобразно осъществяване на желания. Психоаналитичен и психодраматичен ракурс

Росица Чернокожева
0 comments
РЕЗЮМЕ

Текстът изучава три кратки разказа от българската класическа литература за деца. Авторите са Симеон Андреев, Григор Угаров и Ангел Каралийчев. Сюжетът на тези разкази е сънят на героя в навечерието на Коледа и отношението дете и птичка. Предколедните сънища са неприятни и дори плашещи за сънуващия протагонист. От психоаналитична гледна точка те по някакъв начин удовлетворяват желания – какъвто е всеки детски сън. Психоанализата ни запознава с анализ на тези желания и доказва, че сънищата, съдържащи наказание, са също изпълнение на желания, не за нужди, но за получаване на наказание от санкциониращата инстанция на Свръхаз. Тези плашещи преживявания за детето допринасят за по-доброто опознаване на неговия крехък, формиращ се в процеса на порастване, Аз. Те разкриват несъзнателната същност, Аза и Свръхаза.


Страшните детски сънища – своеобразно осъществяване на желания. Психоаналитичен и психодраматичен ракурс
  • ОБХВАТ НА СТРАНИЦИТЕ: 257 - 268
    Брой страници
    12
    COUNT
    ГОДИНА:
    БРОЙ НОМЕР
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    ИЗТЕГЛЯНЕ: ИЗТЕГЛЯНЕ

  • rositza_chernokozheva.jpg
    • ИМЕ: Росица Чернокожева
    • EMAIL
      r_chernokozheva@abv.bg
    • ИНСТИТУЦИЯ
      Институт за литература – Българска академия на науките
    • ДЪРЖАВА
      България
    • Росица Чернокожева е асистент, доктор по филология в Института за литература при БАН. Магистър към магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002), „Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити“ (2019). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995) и „Българска литературна критика. Т. 1“ (2000).