Регина Койчева, гл. ас. д-р

ИНВЕРСИЯ
ИНСТИТУЦИЯ
Институт за литература – Българска академия на науките
EMAIL
r-k@abv.bg
ДЪРЖАВА
България

Регина Койчева, родена през 1974 г., е главен асистент в Института за литература при БАН и разработва интердисциплинарното поле между палеославистиката и теорията на литературата. Основният ѝ предмет на изследване са оригиналните старобългарски песнопения от IX и началото на Х в., върху които има редица публикации с теоретичен, литературноисторически и лингвистичен профил. Заедно с проф. д. н. Анисава Милтенова е съставител и редактор на сборника „Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция“ (Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina, том I, 2011). Завършила е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докторската ѝ дисертация на тема „Ирмоси и словесни структури в триодните канони на Константин Преславски“ с научен ръководител проф. д. н. Георги Попов е защитена през 2005 г. Специализирала е при проф. Хайнц Миклас в Института по сла- вистика към Виенския университет (2005–2006; 2009) и при доц. Любор Матейко в Братиславския унивеситет „Ян Коменски“ (2018– 2019). Повече за Р. Койчева е публикувано тук: http://ilit.bas.bg/bg/ koicheva-regina.html

01/14/2022

Регина Койчева, гл. ас. д-р

СТИХОТВОРНИЯТ ЦИКЪЛ „SURSUM CORDA!“ ОТ СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ И НЕГОВИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕДШЕСТВЕНИК: ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕНАПИСВАНЕТО

  • РЕЗЮМЕ

    Една от първите религиозни творби на Стоян Михайлов- ски е цикъл стихотворения, издаден отначало през 1884 г. като част от произведението „Поп Богумил“ и преиздаден два пъти през 1889 г. в значително преработен вид – със заглавието „Sursum corda!“ в стихосбирката „Novissima verba“ и под наслов „Бог (Библийски стихотворения)“ като самостоятелна публикация. Изследването целй да разбере основанията на Михайловски при прекрояването на твор- бата. Внимателният анализ на авторските поправки показва, че те са продиктувани, освен от стремежа към усъвършенстване на творбата, също и от настъпил остър завой в религиозната нагласа на писателя тъкмо в годините между двете издания. Произведението е преориен- тирано от богомилска към християнска вероизповедност. Христия- низацията е осъществена както лексикално, така и чрез вграждане на типични средновековни символи и форми в композицията на цикъла и ритъма на стиха (християнска символика на числата, алюзии към химнографията). Тази техника разкрива религиозното творчество на Михайловски като ключово звено между старата и новата българска литература.

    ПРОБЛЕМНА ОБЛАСТ